Германският канцлер Ангела Меркел се опита да сложи точка на спекулациите с идеята за издаване на общи европейски облигации като евентуално решение на дълговата криза. Канцлерът подчерта, че няма да позволи на финансовите пазари да диктуват политиката на правителството в Берлин, съобщава Bloomberg.
Общите европейски облигации биха изисквали промени в договора за Европейския съюз (ЕС). Приемането на подобни поправки би отнело години и може да се окажат в противоречие с германската конституция, посочва Меркел.
Въпреки че е възможно „в далечно бъдеще“ европейските страни да започнат да издават общи облигации, непосредственото въвеждане на подобен инструмент ще подкопае още повече икономическата стабилност. Ето защо „те не са решение за момента“, допълва тя.
„В момента се намираме в сериозна криза и общите еврооблигации определено са грешното решение“, казва Меркел. „Те ще ни гарантират дългов съюз, а не съюз на стабилността. Всяка страна трябва сама да вземе мерки за понижаване на дълговите си нива“.
Миналата седмица Меркел потвърди непреклонната си позиция срещу идеята за общи еврооблигации. Канцлерът включи темата в предизборната си кампания за местния вот, насрочен за 4 септември, в родната си провинция Мекленбург-Предна Померания.
През последната седмица призивите за въвеждане на общи еврооблигации станаха все по-настоятелни на фона на нарастващите опасения за задълбочаване на дълговата криза и забавянето на глобалната икономика. Европейските индекси се понижиха до най-ниската си точка от две години насам.
„Политиците не могат и не трябва да тичат сляпо след пазарите“, казва Меркел. „Пазарите искат да ни принудят да направим определени неща. Това няма да стане. За да може да правим политика за хората, трябва да сме непреклонни“.
Миналата седмица паневропейският Stoxx Europe 600 се понижи с 6,1% до 223 пункта – най-ниското ниво от юли 2009 г. Сред най-тежко засегнатите компоненти на индекса, който е на червено за четвърта поредна седмица, се нареждат банките и автомобилопроизводителите. Поради опасенията, че политиците не са способни да овладеят дълговата криза, Stoxx Europe 600 е изгубил 23% спрямо пиковата си стойност, достигната през февруари.
Предоставените 365 млрд. евро за спасяването на Гърция, Португалия и Ирландия, наред с придобитите от Европейската централна банка (ЕЦБ) облигации на страни от еврозоната за 96 млрд. евро все още не са дали задоволителен резултат и изглежда няма да се окажат достатъчни, за да спрат спекулативните атаки срещу Испания и Италия.
Миналата седмица германският DAX се понижи с 8,6%, британският FTSE 100 - с 5,2%, а френският CAC 40 - с 6,1%. Публикувани на 16 август данни, според които ръстът на германската икономика през второто тримесечие е бил почти нулев, също подсилиха опасенията на инвеститорите.
„Не виждам нищо, което да говори за рецесия в Германия“, казва Меркел. „Но виждам сериозни задачи в дългосрочен план – пазарите трябва да си възвърнат доверието в Европа, а това е свързано с понижаване на дълговите нива“.
Позицията на Меркел може да доведе и до конфликт с Европейската комисия (ЕК), която на 19 август обяви, че може да предложи проектозакон за издаване на общи европейски облигации.
По въпроса за еврооблигациите позицията на Меркел се разминава и с тази на германските социалдемократи и зелените, които ги подкрепят, въпреки че според проучвания на общественото мнение в страната мнозинството от гласоподавателите са настроени срещу подобна идея. Според оценка на базирания в Мюнхен институт Ifo, ако еврооблигациите бъдат въведени, ще се наложи Германия да плаща допълнително 47 млрд. евро. Коалиционните партньори на Християн-демократическия съюз на Меркел - партията на Свободните демократи и Християн-социалния съюз, открито се противопоставят на идеята за еврооблигациите.
На 23 септември германското правителство планира да внесе за гласуване в парламента промените в европейския спасителен фонд, както и втория кръг от финансовата помощ за Гърция. Това ще се случи 5 дни след изборите в Берлин – последният от 7-те регионални вота, при които християндемократите на Меркел се очаква да изгубят позиции поради неодобрението на повечето германци за политиката на предоставяне на спасителни помощи за изпитващите дългови затруднения страни от еврозоната.
20:38 | 11.09.22 г.