Френският президент Никола Саркози и германската канцлерка Меркел предложиха днес да бъде спряно временно плащането на структурните и кохезионните фондове на страните от еврозоната, които не са в състояние да овладеят бюджетния си дефицит, предаде Франс прес.
"В бъдеще плащанията от структурните и кохезионните фондове би трябвало да бъдат временно спрени в страните от еврозоната, които не се съобразяват с препоръките на процедурата за прекомерен дефицит" пишат Меркел и Саркози в писмо до президента на Европейския съюз Херман ван Ромпой. "Тези промени трябва да бъдат включени в новия регламент на структурните и кохезионните фондове, които ще бъдат предложени за следващата многогодишна финансова рамка" от 2014 година, продължават двамата ръководители в писмото, изпратено след вчерашната им среща на високо равнище. Три фонда на обща стойност 347,4 милиарда евро за периода 2007-2014 година позволяват на ЕС да отпуска финансова помощ за многогодишни програми за регионално развитие по споразумение между регионите, страните членки и Европейската комисия. Кохезионният фонд и двата структурни фонда - Европейският фонд за регионално развитие и Европейският социален фонд - представляват повече от една трета от общия бюджет на ЕС. Някои страни, сред които Германия, от няколко месеца безуспешно настояват за консенсус по въпроса, за да могат тези структурни фондове да се отпускат при известни условия. Френско-германското предложение се доближава до позицията на холандския премиер Марк Рюте, който вчера призова за санкции срещу страните от еврозоната, които не зачитат определени бюджетни правила. Ако френско-германското предложение бъде прието, страни от еврозоната с голям бюджетен дефицит като Португалия, Гърция, Ирландия и Италия могат да бъдат лишени от важни европейски помощи за подобряване на инфраструктурата и за регионално развитие. За периода 2007-2013 година Португалия трябва да получи 21,5 милиарда евро от структурните и кохезионните фондове, Гърция - 20,4 милиарда евро, Италия - 28,8 милиарда евро, а Ирландия - 901 милиона евро, според данни, публикувани в интернет сайта на Европейската комисия.
Неизползваните фондове в страни, в които се прилагат програми на ЕС, биха могли да се събират във фонд за растеж и конкурентоспособност, който да се ръководи на европейско равнище от Европейската комисия, допълват Меркел и Саркози в писмото си до Ван Ромпой. Полша, която е ротационен председател на ЕС, окачестви като "положителна" френско-германската среща на върха, но изрази пожеланието резултатите от дискусиите за бъдещето на еврозоната да бъдат "приемливи" от всички 27 страни членки. Банките в Европейския съюз отхвърлиха германско-френското предложение за данък върху финансовите трансакции, твърдейки, че мярката няма да стабилизира пазарите и дори може да наруши дейността им, предаде Ройтерс. Асоциацията на финансовите пазари в Европа (Association for Markets in Europe - AFME), която обединява водещи банки, днес посочи също така, че планираният данък просто ще увеличи разходите на големи сектори от европейската промишленост и ще засегне растежа на икономиката. Германският борсов оператор Дойче бьорзе (Deutsche Boerse) също зае позиция против въвеждане на такса върху трансакциите, тъй като това според него няма да увеличи трайно сигурността и доброто функциониране на финансовите пазари. "Такава такса ще бъде подарък за финансовите платформи и нерегулираните финансови продукти", твърди компанията. Министрите на финасите на Франция и Германия - Франсоа Бароен и Волфганг Шойбле - ще направят предложение на европейските си колеги в началото на септември за въвеждане на такса върху финансовите трансакции, потвърди френското министерство на финансите.Според финландската министърка на финансите Юта Урпилайнен френско-германското предложение е интересно, но тя изтъкна, че идеята за създаване на икономическо правителство на еврозоната изисква повече информация за това как ще функционира и с какви органи ще разполага. В писмо до президента на ЕС Херман ван Ромпой, френският президент Никола Саркози и германската канцлерка Ангела Меркел представят плана си за изход от финансовата и икономическата криза в еврозоната, възоснова на приетите решения на вчерашната им среща, включително инициативата за създаване на икономическо правителство на еврозоната. В документа Саркози и Меркел искат Ван Ромпой да стане икономически председател на еврозоната, както обявиха след вчерашната си среща в Париж. В писмото си Саркози и Меркел посочват, че 17-те държавни и правителствени ръководители от еврозоната ще изберат председател с мандат от две години и половина. Те изтъкват, че Еврогрупата (министрите на финансите от еврозоната) трябва да бъде подсилена. "Еврото е основата на нашия икономически успех и символ на политическото обединение на нашия континент", отбелязват Меркел и Саркози. Те допълват, съгласно решенията им от предишния ден, че Франция и Германия предлагат да се засили още управлението на еврозоната в рамките на съществуващите договори. Австрийското правителство приветства предложенията на Париж и Берлин за въвеждане на такса върху финансовите трансакции и за по-голяма координация в еврозоната. Канцлерът християндемократ Вернер Файман изтъкна, че таксата върху трансакциите е стъпка в правилната посока. Той подкрепи и идеята за ограничаване на бюджетното неравновесие, но според него трябва да се остави възможността да се водят контрациклични политики във време на криза. Ирландският министър на финансите Майкъл Нуунън заяви днес, че плановете за хармонизиране на корпоративните данъци във Франция и Германия не представляват заплаха за ниските налози за компаниите, защитавани със зъби и нокти от ирландското правителство. Той увери, че бъдещият съвместен френско-германски данък няма да се отрази на данъка на ирландските компании от 12,5 на сто - един от най-ниските в развитите страни. (БТА)
06:31 | 13.09.22 г.