Защо еврозоната няма да излезе бързо от дълговата криза?

Двадесет и един месеца след като Гърция предизвика финансова и политическа буря с признанието, че е разорена, еврозоната все още не може да се справи с дълговата криза. Причините: нескончаемите спорове кой трябва да „плати сметката“ и единната валута, с която оперират много държави, пише CNBC.

Една след друга три европейски държави поискаха да бъдат спасени финансово – първо Ирландия, след това Гърция, а в последствие и Португалия. В неделя пък Европейската централна банка (ЕЦБ) взе решение да изкупува испански и италиански облигации, за да предотврати финансов колапс на Мадрид и Рим.

В средата на седмицата черният облак страх надвисна над Франция. Инвеститорите панически разпродаваха акциите на френски банки, което причини огромни загуби.

17-те държави- членки на еврозоната, които трябва да разрешат дълговата криза, още не могат да се разберат как да бъдат разпределени астрономическите разходи за потушаването й. Споразумението за прструктурирането на гръцкия дълг например отне месеци. Затова предстои да видим още дълги дебати и нови кризинси решения, отбелязва изданието.

Основният проблем изглежда простичък: някои от държавите от еврозоната имат твърде висок дълг. Пазарите се чудят дали тези страни ще могат да си платят задълженията. В резултат кредиторите искат по-високи лихви по дълговите книжа, което бързо изстисква държавните бюджети. Няма обаче еднозначно решение как този проблем да бъде решен.

Можем да се върнем назад във времето, през 1999 г., когато беше създадено еврото – като стабилна валута, при ниска инфлация и ниски основни лихви. Без обаче ефективен начин да се ограничи влиянието на отделните национални законодателства, както и да се ограничат разходите.

Приемането на единната валута означаваше, че и по-малки държави можеха да заемат средства почти толкова евтино, колкото и индустриалният гигант Германия, което се смяташе за невероятно постижение. Даваха се по-малко пари за лихвени плащания, а повече се харчеше за образование и инфраструктура.

Някои държави, и особено Гърция, злоупотребиха с неограничения достъп до евтин кредит. В резултат в тези страни нарастваха не само заплатите, но и цените, което направи икономиката им по-малко ефективна. В Испания и Ирландия например кредитният ресурс беше налят в имотния сектор. А кредиторите отидоха твърде далеч с успокоението, че членството в еврозоната е гаранция за стабилност.

Някои обаче видяха опасността. Европейският съюз все пак въведе правила за ограничаване размерите на държавните дългове и бюджетните дефицити. Германия и Франция обаче, като най-големи в Европа, нарушаваха правилата, когато им се налагаше да правят дефицити над 3% от брутния вътрешен продукт.

Тихото задоволство приключи в края на 2009 г., когато Гърция официално призна, че финансите на страната са в далеч по-лошо състояние, отколкото показват статистическите данни. Страховете от фалит вдигнаха лихвите по заемите до небесата и се оказа, че Гърция, Ирландия и Португалия не могат да си обслужват дълговете.

За да се избегне фалит и на трите страни, те бяха спасени от Брюксел и Международния валутен фонд. Гърция получи първо 110 млрд. евро, а преди месец – още 109 млрд. евро, Ирландия – 67,5 млрд. евро, а Португалия – 78 млрд. евро.

Сега Германия и други финансово стабилни страни, които се опасяват да не компрометират държавните си финанси, пречат да се увеличи фондът в подкрепа на еврото. Въпреки че средствата в него няма да стигнат, ако се наложи да бъде спасявана и Италия например. Страната би имала нужда от 665 млрд. евро.

Междувременно твърде задлъжнелите държави опитаха всичко, за да намялат дълговете си със съкращаване на разходите. Свиването на харчовете на свой ред подкопа икономическия растеж. А дълговете станаха по-големи, в никакъв случай по-малки. Гърция например, въпреки бюджетните съкращения, вече има дълг от близо 160% от БВП.

Прекомерно задлъжнелите държави могат да фалират, както се е случвало винаги, а кредиторите получават около половината от общия размер на задължението към тях. В момента гръция рпави нещо подобно, само че с 21% загуби за заемодателите.

Пред по-страшни рискове се изправят европейските банки, които са основни кредитори на Атина. След фалита на Lehman Brothers през септември 2008 г. един правителствен банкрут би могъл да им причини още по-тежки загуби, което пък на свой ред ще пресекне всякакво кредитиране – и за бизнеса, и за частните лица. Резултатът: още по-дълбока рецесия.

Възможно решение на проблема е прекомерно задлъжнелите държави да излязат от еврозоната, да обявят фалит и да обезценят валутите си, за да намалят размера на задълженията си. Такъв развой на събитията обаче би предизвикал такива разходи и хаос, че е невъзможно да се прогнозира какво би се случило по-нататък.

Друг възможен изход, който напоследък се обсъжда усилено от икономистите, е емитирането на еврооблигации. Така отговорността ще се подели между държавите-членки на еврозоната, а кредиторите отново могат да дават средства на поносими цени. Германия обаче каза „Не!“ и на това. Но Германия продължава да заема евтино, като най-голямата европейска икономика и страна със стабилни финанси.

Емитирането на еврооблигации би означавало разходите на Берлин за заемни средства да скочат, докато за по-недисциплинираните членки на еврозоната – да се намалят. В най-общи линии, Германия по този начин би трансферирала средства към тези държави, докато те й трансферират по-високи рискове. А това е политически неприемливо.

Трето възможно решение предложи президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише – финансовите министри на държавите от еврозоната да могат да налагат вето на държавните разходи. Приемането на подобна регулация обаче би отнело години.

Като извод се налага мнението на икономиста Пол де Гроу от Католическия университет в Лювен, Белгия, според който еврозоната ще продължи да бъде нестабилна заради липсата на една държава зад единната валута. „Държавата подкрепя валутата. Опитваме се да направим единни институции, които да подкрепят еврото, но е трудно, защото много хора не желаят да вървят в тази  посока“, коментира де Гроу.