"Защо Гърция да не може да прилича повече на Турция? Защо не можем да направим същото, което направиха нашите съседи?“ Този въпрос премиерът на Гърция Георгиос Папандреу зададе на гръцките законодатели в края на миналия месец, докато се опитваше да ги убеди да подкрепят пакета от икономически мерки за свиване на дефицита, пише The Wall Street Journal.
Папандреу имаше предвид успешното възстановяване на Турция от финансовата криза, която обхвана страната през 2001 г. В момента Атина е притисната от кредиторите да предприеме подобни спешни мерки.
Миналата седмица лидерите на еврозоната приеха втори спасителен пакет за Гърция. В понеделник гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос ще се срещне с генералния директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард във Вашингтон.
Според оценките на МВФ Гърция ще има нужда от повече от 100 млрд. евро (140 млрд. долара) допълнително финансиране до 2014 г.
Кемал Дервиш, бившият турски министър на икономиката, който подготви плана за възстановяване на страната му през 2001 г., смята, че и Гърция може да постигне същото. Той обаче отбелязва, че между двете държави има една съществена разлика: Атина не може да свали основната лихва и да обезцени валутата си, защото е част от еврозоната. Освен това, турската икономика е много по-голяма, погледнато от всякакъв аспект, с много по-динамично развиващо се производство и значително по-младо население.
Турската криза от 2001 г. беше изключително тежка, пише изданието. За две години Анкара зае от валутния фонд суми в размер на 14% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, съкрати разходите, за да постигне първичен бюджетен излишък в размер на 9,6% от брутния национален продукт и убеди синдикатите да се съгласят на 20-процентно намаление на реалните доходи. Същата година икономиката на страната се срина с 5,7 на сто.
По време на световната криза, която започна през 2008 г., Турция отново пострада сериозно, въпреки че страната беше постигнала сериозно намаление на държавния дълг и беше укрепила банковия сектор. През първото тримесечие на 2009 г. Анкара отчете близо 15% икономически срив, но го преодоля, за да се превърне в една от най-бързо растящите икономики в света.
През 2010 г. турската икономика регистрира 8,9% растеж, а през първото тримесечие на настоящата година икономическият ръст достигна 11% - повече и от китайския.
Турция си има собствени икономически проблеми, като един от основните е дефицитът, който достигна 9% от БВП. Той се финансира от силно волатилните краткосрочни инвестиции. Но всички опасения поне донякъде се разсейват, тъй като икономиката на страната е с перспективи за растеж през следващите 20 години. Това обаче не се отнася до Гърция.
В последния си доклад МВФ разгледа как гъвкавите лихвени проценти и възможността да се намалява основната лихва са били от полза за Турция в кризата след фалита на Lehman Brothers. Според изчисленията на фонда решението на турската централна банка да свали лихвата с 10,25 процентни пункта в 12-те месеца след ноември 2008 г. и да позволи обезценяване на турската лира е довело до икономически спад в размер на 4,7 на сто вместо от 8 процента.
„Прекрасно е да имаш лихвите като инструмент. Трудно е да се откажеш от него. Това изисква такова ниво на дисциплинираност, каквото Гърция, а и други държави от еврозоната, все още не са осъзнали“, коментира Кемал Дервиш.
Според Пол де Гроу, професор по икономика в белгийския Catholic University Leuven, "играта“ с лихвите е една от причините големи страни като Турция и Полша да не са склонни да приемат еврото. „Като цяло, за Турция е по-добре да не влиза в еврозоната“, категоричен е де Гроу.
Според Кемал Дервиш единственият начин Атина да си върне инвеститорското доверие е като намали държавните разходи. По думите му, от изключителна важност за страната е и да допълни икономическите мерки за свиване на харчовете с ключови реформи, за да се подсили икономиката. Турция например предприе 19 структурни реформи, припомня бившият икономически министър. Основните от тях са изграждане на независима централна банка, преразглеждане на субсидиите за селското стопанство, реформа на банковата система и гражданската авиация.