Банките в ЕС може да бъдат глобявани при неизпълнение на капиталовите изисквания

Банките в Европейския съюз ще могат да бъдат глобявани с до 10% от годишния им оборот, ако не успеят да се придържат към по-строгите правила за капитала и ликвидността им, заяви европейският комисар за вътрешния пазар и услугите Мишел Барние, цитиран от Ройтерс.

Барние разкри елементи от законопроекта за въвеждане на новото споразумение „Базел ІІІ“, което ще принуди банките да разполагат с повече и по-качествени активи от 2013 г. като част от усилието да бъдат спестени проблемите на данъкоплатците при бъдещи финансови кризи.

Споразумението „Базел ІІІ“ бе одобрено от лидерите на държавите от Г-20 през ноември миналата година с мерки като например минимални изисквания за капиталовата адекватност на банките в размер на 7%.

В някои случаи обаче законопроектът отива по-далеч, въвеждайки по-строги санкции, начини за намаляване на влиянието на кредитните рейтинги и подобряване на корпоративното управление чрез изискването бордовете на директорите да включват повече жени, както и въвеждането на разобличаващи програми.

„Ако институциите нарушат изискванията на ЕС, предложението ще гарантира, че всички надзорни органи могат да наложат санкции, които освен напълно обезкуражаващи са и ефективни и съразмерни“, се посочва в кратко изложение на Европейската комисия.

„Например, административни глоби в размер до 10% от годишния оборот на институцията или временна забрана за членовете на управлението й“, се уточнява в документа.

Глобите ще бъдат налагани за неразрешени банкови услуги, неуведомяване на властите за приети вложения над определен праг, неизпълнение на изискванията за управление, надхвърляне на ограниченията за експозиции в други банки, неизпълнение на правилата за ликвидност и непредоставяне на данни на контролните органи.

Барние настоява на плана си стандартите от „Базел ІІІ“ да бъдат фиксирани в европейското законодателство, което означава, че държавите-членки ще могат да задължат банките да наберат допълнителен капитал само при ограничени обстоятелства.

Той заяви, че иска да създаде „единен правилник“, така че едни и същи стандарти да се прилагат на цялата територия на ЕС – мярка, която банките ще приветстват, тъй като им осигурява еднакъв контрол.

„По-високите капиталови изисквания в някоя държава членка ще нарушат конкуренцията и ще насърчават арбитража по отношение на правилата“, твърдят от ЕК.

Великобритания, Истания, Швеция и други държави-членки оспориха, че „Базел ІІІ“ ще бъде просто минимален стандарт, който ще осигури на държавите свобода на действие по отношение на останалите правила, като част от тях настояват, че местните банки вече спазват изискванията от „Базел ІІІ“ и дори по-високи. Например много от британските банки задържат капитал в размер на около 10%.

Държавите от ЕС и Европейският парламент ще имат окончателната дума по законопроекта на Барние и някои промени в него изглеждат вероятни.

От ЕК обявиха, че в предлаганите мерки е заложена известна гъвкавост, която ще позволи на отделните държави членки:

- да изискват от банките да задържат повече капитал в случай, че пазарът на имоти е прегрял, като държавата членка може да въведе по-високи нива на капитала и по-строги ограничения за съотношението на първата ипотечна вноска към цялата стойност на имота по заеми за юридически и физически лица;

- да изискват формирането на антицикличен буфер в размер до 2,5% от капитала на банките, от който те да черпят при увеличение на лошите заеми, като според „Базел ІІІ“ буферът осигурява финансова стабилност и ограничава кредитната експанзия;

- да изискват допълнителен капитал от определена банка, ако активите й изглеждат прекалено рискови, но тази мярка трябва да бъде обоснована.

Барние изясни доколко би искал банките да зависят по-слабо от външните рейтинги на агенции като Moody's, Standard & Poor's и Fitch за изчисляване на изискваните капиталови буфери.

Това би преодоляло недостатъците на по-строгото американско законодателство, което забранява на банките да разчитат изобщо на външни рейтинги – нещо, трудно за осъществяване на практика.

Мерките на ЕС също оставят възможността за банки в Германия и не само там да включват „мълчаливо съучастие“ - форма на хибриден дълг – в изчисляването на основния си капитал, но само ако е с много високо качество.

Стрес тестовете на банките в еврозоната, чиито резултати станаха ясни миналата седмица, забраняват включването на повечето мълчаливи съучастия на фона на съмненията, че подобна капиталова форма може да поеме достатъчно бързо загуби по време на криза, предизвиквайки оттегляне от тестовете на германската Helaba landesbank.

Барние заяви, че критериите, които е предложил, са съвместими със стрес тестовете.

„Базел ІІІ“ за първи път въвежда световни стандарти за ликвидност, обосноваващи ключовия урок от кризата, че някои банки фалираха заради проблеми с набирането на средства.

Мерките на ЕС предвиждат банките да бъдат длъжни да разполагат с адекватно краткосрочно ликвидно покритие след 2013 г., като подробностите трябва да бъдат уточнени до 2015 г.

Друго законодателно предложение ще бъде отлагането за по-късна дата на въвеждането на задължителен дългосрочен ликвиден буфер, планирано за 2018 г.

Европейският банков регулатор ще изпробва различни критерии за това кое е приемливо да бъде включено в краткосрочните буфери за ликвидността.

„Базел ІІІ“ постановява, че около 60% от буферите трябва да бъдат под формата на високо ликвидни държавни облигации, които ще остават с нулев риск.