Българи, румънци или граждани на държави извън Европейския съюз могат да работят в Холандия само при изключителни случаи и с разрешение за работа от властите в страната, пише сайтът EurAktiv.
Това изискване беше прието в средата на април и влиза в сила от 1 юли 2011 г.
Предложението за затягането на контрола на пазара на труда в Холандия дойде от социалния министър Хенк Камп. То беше подкрепено от цялото холандско правителство. В края на юни българи протестираха срещу това решение в Амстердам.
Целта на Камп е да ограничи най-вече потока от чужда работна ръка в селското стопанство и градинарството, за да има повече свободни работни места за безработните холандци. Това е напълно в унисон с политиката на управляващите в Амстердам, които искат да натиснат безработните да приемат предложения за всякаква работа.
Камп посочва, че над 1 милион холандци под 65-годишна възраст са безработни и разчитат на социални помощи. Въпреки, че нивото на безработицата в страната е далеч по-ниско от средното за Европейския съюз (около 4,5% на фона на 10 на сто в ЕС), Холандия от години има проблем с „изхранването им“.
Философията на холандския социален министър е първо да се осигури работа на безработните холандци, а едва след това да се настаняват чужденци, като предимство имат гражданите на старите държави – членки на ЕС. Затова ако холандски работодател иска да наеме чужденец, особено българин или румънец, той първо трябва да докаже, че не може да намери работна ръка в страната, и след това да се обърне към местната агенция по заетостта, която да му издаде специално разрешение.
Фирмите от селското стопанство в Холандия най-много искат да назначават българи и румънци. Точно те дадоха сериозен отпор на социалния министър Кемп. Фермерите не искат да наемат холандци, защото не работели усърдно и се оплаквали от болки в гърба. Българите и румънците не създавали такива проблеми и си вършели работата, твърдят от холандската селскостопанска организация LTO.
19:41 | 10.09.22 г.