Пожарникарската стратегия на ЕЦБ я оставя уязвима за гръцкия шок

Докато политиците от еврозоната се борят да поставят гръцките публични финанси под контрол, въпросът колко ще загуби Европейската централна банка, ако не успеят да предотвратят фалита, се приема с изключителна важност, пише Financial Times.

През миналата година ЕЦБ купи държавни облигации за 75 млрд. евро от най-слабите икономики на еврозоната и осигури неограничена ликвидност за банките им срещу допълнителни гаранции с по-ниско качество.

Подозрението в столиците на държавите членки на еврозоната, особено в Берлин, е, че противопоставянето на ЕЦБ на преструктурирането на дълга е толкова яростно, защото финансовите последици за валутния страж на еврото биха били значителни.

„Сериозните загуби за ЕЦБ вече не са непряк риск“, предупреди базираният в Лондон институт Open Europe  в свой доклад в понеделник. Оттам пресмятат, че ЕЦБ разполага с 444 млрд. евро в испански, италиански, португалски и ирландски експозиции, както и в гръцки.

„Има скрита – и потенциално огромна – цена за кризата в еврозоната за данъкоплатците, погребана в сметките на ЕЦБ“, се посочва в съобщението на Open Europe.

Подобни рискове безпокоят ЕЦБ, въпреки че тя оспори цифрите и предположенията на базирания в Лондон институт. Те обаче ще натежат на управителния съвет на ЕЦБ в четвъртък, когато тя ще реши дали да удължи и след юли политиката си за осигуряване на неограничени кредити, отпускани със срок до 3 месеца, за банките от еврозоната - а между наблюдателите на действията на банката има консенсус, че тя ще го направи.

Гръцките държавни облигации, представени за допълнителни гаранции, бяха „разжалвани“ до статут "junk" от рейтинговите агенции.

Стратезите на ЕЦБ настояват, че рисковете по сметките й нямат влиянието, което политиците подозират. Лоренци Бини Смаги, който е член на Управителния съвет на банката, заяви през миналата седмица: „Нашата позиция се основава на принцип, а не на конфликт на интереси“. ЕЦБ ще поеме само малка част от евентуалните загуби, подчерта той.

Голямото бреме ще се стовари върху националните централни банки, които реализират монетарната политика на еврозоната. В крайна сметка данъкоплатците ще трябва да платят за рекапитализацията на ЕЦБ или националните институции, ако техните резерви бъдат ликвидирани.

Но в случая липсва прозрачност за това какви точно рискове се поемат по сметките на „евросистемата“ - ЕЦБ плюс централните банки на държавите от еврозоната.

Най-ясни са рисковете, свързани с „програмата за пазарите на ценни книжа“ на ЕЦБ, чрез която тя изкупува държавни облигации от май миналата година.

Банката не дава никаква статистика, но около 45 млрд. евро от общо изкупени 75 млрд. се смята, че са в гръцки държавни облигации, а останалите – в ирландски и португалски.

В случай на загуба ЕЦБ обяви, че те ще бъдат разпределени според същата формула, както в европейската система за печалби от банкови ценни книжа, която предвижда ЕЦБ да поема само 8% в сравнение с 25-те процента, поемани от германската Бундесбанк.

Дори ако бъде ликвидирано цялото портфолио, делът на ЕЦБ в загубите от 6 млрд. евро е сравним с 5,2 млрд. евро при настоящото рисково обезпечаване.

По-малко сигурни и потенциално по-опасни са рисковете, породени от редовните операции за осигуряване на ликвидност. От данните, публикувани от националните централни банки, анализаторите могат да проверят къде се влива ликвидност. Около 240 млрд. евро, или 55% от цялата отпусната сума е заминала за Гърция, Ирландия и Португалия.

Относително малко се знае за допълнителните гаранции, които банките трябва да осигурят като мярка за безопасност. „Прозрачността не е голяма“, заяви Ник Матюс, икономист за Европа в Royal Bank of Scotland.

Open Europe привежда доводи, че ЕЦБ е „разрешила на фалирали банки да извадят много от рисковите си инвестиции от своите баланси и да ги прехвърлят на ЕЦБ срещу кредити“. От финансовата институция обаче заявиха, че ликвидност е осигурена само за платежоспособни банки срещу адекватни допълнителни гаранции. Тя отхвърли твърденията, че голямо количество нискокачествени ценни книжа, обезпечени с активи, са били емитирани като допълнителни гаранции от ирландски и гръцки банки.

Всъщност нито едни ценни книжа от гръцки произход, обезпечени с активи, не са приемливи. Ирландски ценни книжа, обезпечени с активи и емитирани от местните банки, са използвани за привличане на едва 10 млрд. евро от европейската система.

Но ирландската централна банка и Бунсдесбанк бяха поставени в неловка ситуация от разкрития в германското списание Der Spiegel, че са пропуснали да сложат съответната отстъпка за някои активи, емитирани като допълнителни гаранции от обслужващите ги банки.

Като защитна мярка европейската система разполага с 81 млрд. евро в капитал и резерви. JPMorgan изчисли, че това би било достатъчно да издържи реакцията при орязване на 50% от гръцкия дълг в нейното портфолио с държавни облигации и пазарни операции, но продължава със забележката: „Ще бъде доста проблематично за ЕЦБ, ако и други държави като Ирландия се наложи да бъдат преструктурирани“.

На практика не е ясно как ще бъдат поделени загубите. През 2008 г. пет банки, включително германският филиал на Lehman Brothers, фалираха заради операции по рефинансиране. Тогава Управителният съвет на ЕЦБ реши всички загуби да бъдат разпределени между европейските централни банки според размера на активите им.

Но Смаги изглежда намеква, че нещата може да бъдат по-различни в случай на фалит на държава, а не на банки. „Рискът ще бъде основно за централната банка на страната, която фалира, защото банките там ще фалират“, каза той.

Изглежда се налага изводът, че ако Гърция фалира, нейната централна банка би трябвало да поеме по-голямата част от удара. Но е трудно да се предвиди как ЕЦБ и останалите национални централни банки биха могли да избегнат тежките финансови последици, ако кризата стигне дотам.