Далеч от трескавите преговори за спасяването на Португалия и Гърция, друга периферна европейска страна се опитва да получи финансова помощ. Беларус обаче не гледа към Европейския съюз (ЕС) или Международния валутен фонд (МВФ), а към група бивши съветски републики, ръководени от Русия, пише Financial Times.
Руският премиер Владимир Путин пристигна в Минск, за да предложи на Беларус заеми за около 3 млрд. долара за срок от 3 години. Финансовият пакет ще бъде предоставен от Евроазиатската икономическа общност срещу провеждането на икономически реформи и приватизацията на държавни компании. По този начин Русия може да получи контрол над стратегически активи като рафинерии, нефтопроводи и газопроводи.
„Реформите ще помогнат за възстановяване на доверието на инвеститорите“, казва Анастасия Головач, анализатор на Renaissance Capital. „Но Беларус определено ще трябва да плати нещо за това и Белтрансгаз (операторът на газопровода, пренасящ руски газ за ЕС) ще бъде част от цената.“
Москва иска да подкрепи Александър Лукашенко, авторитарният лидер на Беларус, в опита му да успокои нарастващата паника около беларуската икономика.
Беларус изпадна в тежка дългова криза, след като дефицитът по текущата сметка достигна 16% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. На фона на колапса на беларуската рубла на черния пазар централната банка в Минск въведе многостепенна система от обменни курсове.
Нарастващи опашки от хора чакат пред обменните бюра с надежда да купят евро или долари. Въпреки че магазините все още изглеждат заредени, вече се усеща недостиг на някои вносни стоки като шоколад и памперси. На пазара за зеленчуци в Минск клиентите са шокирани от рязкото покачване на цените.
Икономическият модел, който позволи на Лукашенко да управлява бившата съветска република от 1994 г., колабира. Дълги години Беларус беше остров на постсъветска стабилност, платена до голяма степен от вноса на евтин нефт от Русия, който се преработваше и изнасяше на запад с доста добра печалба.
Преди няколко години Русия изгуби търпение от уклончивата политика на Лукашенко, който не удържа на обещанията си да задълбочи икономическите и политически връзки между двете страни и започна да вдига цените на газа и нефта.
На фона на глобалната икономическа криза през 2009 г. Беларус беше принудена да се обърне за помощ към МВФ. Лукашенко обаче не се възползва от предоставения му шанс и реши да не реформира икономиката, 70% от която все още е държавна собственост. Преди президентските избори от миналата година той продължи да харчи, повишавайки заплатите в публичния сектор с около 50%, което допълнително дестабилизира икономиката.
„Вече сме на ръба на бездната. Наблюдаваме инфлационна спирала, която ще докара населението до мизерия“, коментира анализатор.
Перспективата е мрачна. „Нещата в Беларус вървят към зимбабвийски сценарий“, коментира чуждестранен дипломат в Минск.
06:47 | 13.09.22 г.