Петролната компания BP изглеждаше, че се възстановява от кризата, в която изпадна през 2010 г., точно като по учебник. Преди точно една година дълбоководната нефтена платформа на BP в Мексиканския залив Deepwater Horizon се взриви, в резултат на което загинаха 11 души, a Щатите претърпяха най-тежката екологична катастрофа в историята си.
През януари обаче базираният в Лондон петролен гигант направи смела стъпка към излизане от кризата, пише Wall Street Journal. Тогава BP обяви, че е постигнала сделка за проучване и добив на петрол от руска Арктика, заедно с руската държавна компания ОАО „Роснефт”.
Попарени надежди
Само две седмици по-късно обаче сделката пропадна, което не само ще удължи кризата за BP, но може и да я утежни, коментира изданието.
Провалът дойде, след като руската група акционери, които партнират на BP в нейното руско подразделение TNK-BP с дял от 50% в неговия капитал, спечелиха съдебно решение сделката да бъде блокирана.
По този начин плановете на BP за исторически алианс с руската държавна нефтена компания ОАО „Роснефт” за проучване и добив на нефт в Арктика бяха замразени.
Необичайно много грешки
За главния изпълнителен директор на BP Боб Дъдли именно тази сделка бе доказателството за възкресението на компанията след тежката криза. Провалът засили и репутацията на BP на компания, склонна към необичайно много грешки, която скача от криза на криза, най-вече заради собствените си решения.
В петте години преди екологичната катастрофа в Мексиканския залив експлозия в рафинерия на BP в Тексас отне живота на 15 души, а BP причини огромен петролен разлив при изграждането на нефтопровод в Аляска.
Ръководството на BP обаче е възмутено, че премеждията й в Русия са засенчили това, което те определят като забележително излизане от кризата от последната година.
Възкресението на BP
Разбира се, BP се намира в много по-добри позиции сега, отколкото през миналото лято, когато минаваше през криза „почти безпрецедентна в корпоративната история”, по думите на нейното ръководство. Докато се бореше да запуши течащия подводен нефтен кладенец, от който изтекоха почти 5 млн. барела петрол в океана, BP се бореше и за своето оцеляване.
Цената на акциите й намаля наполовина и компанията загуби достъп до капиталовите пазари. Това накара BP да предприеме радикални мерки, за да се справи с това, което на моменти приличаше на потъващ кораб.
За целта компанията закрепи отслабения си баланс, като прекрати своя дивидент от 10 долара на година и обяви разпродажба на активи за 30 млрд. долара. Освен това BP задели 41 млрд. долара за покриване на разходите, свързани с почистването на нефтения разлив и съдебните разноски около него.
Тази астрономическа сума донесе на компанията първата й годишна загуба от 1992 г. от 3,72 млрд. долара през 2010 г.
BP се зае и да коригира имиджа си на петролна компания, която преследва печалба за сметка на безопасност. Тя създаде нова организация по безопасността, която разполага с екип от 500 специалисти, способен да се намеси и да спре операциите дори и при най-малкия признак за риск.
BP промени и политиката си на възнаграждения, като бонусите вече са по-тясно обвързани с безопасността.
Машина за пари
С времето започна да изглежда, че компанията се изправя обратно на крака. Разследващият доклад на президентската комисия в САЩ за разлива от миналата година застана зад позицията на BP, че инцидентът е бил резултат от множество причини, свързани с много страни.
Компанията подписа и серия от големи сделки за проучване на находища в Индия, Китай и Азербайджан, които се оказаха богати на ресурси страни, които все още оценяват опита на BP като оператор на дълбоководни кладенци. И въпреки отчетената миналата година загуба BP все още е машина за пари. Оперативният й паричен поток за 2010 г. бе в размер на близо 30 млрд. долара.
След промените в ръководството миналата година от BP заявиха, че ще удвоят инвестициите си в проучвания, ще преотстъпят половината от мощностите си за рафиниране в САЩ и ще се фокусират върху проекти с възможности за висок растеж.
Но бъдещето на BP далеч не изглежда розово. Това е една от причините, поради които цената на акциите й е все още надолу с почти 30% от нивото им отпреди петролния разлив.