Върви ли Европа към провал?

“Управлявате колата си, шофирайки в ледовита нощ. Опитвате се да изкачите стръмен хълм, но изведнъж автомобилът спира, след което започва да се плъзга по хълма – надолу. Нищо, което опитвате, не дава резултат – газ, спирачки, завои – нищо не може да спре спускането назад. Движението надолу по хълма става все по-бързо, наклонът става все по-голям и по-голям. Осъзнавате, че неуправляема сила е поела контрола върху вашата съдба.“

Това са думите, с които главният икономист на High Frequency Economics Карл Вайнберг използва, за да опише разочароващия изход от срещата на върха в Европейския съюз от края на миналата седмица, когато стана ясно, че пактът „евро плюс“ ще бъде отложен за юни заради технически причини, съобщава CNBC.

Техническите фактори всъщност са обществените нагласи в Германия и Финландия, както става ясно от поредната изборна загуба за Ангела Меркел – този път на местните избори, които се проведоха през уикенда. Това даде поредното доказателство, че нито тези, които биват спасявани, нито спасителите в еврозоната могат да „продадат“ случващото се на гласоподавателите.

След провала на опитите за достигане до споразумение изтече новината за нов инструмент, който Европейската централна банка ще създаде, за да увеличи ликвидността във финансовия сектор. Той бе определен от източници, близки до Ройтерс, като специално проектиран, за да реши проблемите на ирландските банки.

Според Вайнберг на масата няма нищо, което може да спре еврозоната от пропадането в криза.

„Не само, че няма предложено решение, но няма и намек, че на срещата е предложена каквато и да е идея, чрез която може да се предотврати спиране на обслужването на значителна част от държавния дълг на някои членове на еврозоната“, посочва специалистът.

„Отпускането на заеми на вече свръхзадлъжнели страни не помага и не решава проблемите. Освен това няма и планове за стратегии за преодоляване на ситуация, в която някоя от държавите спира да обслужва дълговете си“, пише Вайнберг.

Други специалисти са по-позитивно настроени и виждат ползите от това, че все пак в еврозоната се е стигнало до някакво общо съгласие по проблемите.

„Тези споразумения показват общата политическа воля за борба с финансовите и фискалните проблеми на страните-членки“, коментира Франк Енгелс от Barclays Capital.

Обсъжданите реформи може би биха отишли твърде далеч по отношение на степента на автономност и регулации в отделните държави, смята той. Въпреки неуспеха те могат да се разглеждат като полезна рамка и първа стъпка, чрез която да се търси по-голяма координация на икономическите политики в еврозоната, пише той.

Вайнберг посочва като напълно реален риска Ирландия, Гърция или Португалия да спрат да обслужват държавните си дългове. Ако им бъде позволено да го направят, чрез Европейския фонд за финансова стабилност дълговете им може да бъдат разсрочени за 30 години, с което ще се избегне настоящият вариант, при който се трупат „планини“ от дългове, изискващи огромни количества пари в брой, коментира той.

„По този начин проблемите ще бъдат решени с минимално количество пари в брой. Освен ако ЕС не настоява фондът за финансова стабилност да бъде ограничен до отпускане на нови заеми за вече задлъжнелите страни. Това е лоша политика, която само ще направи проблемите по-тежки“, уверен е Вайнберг.