Под натиска на пазарите еврозоната направи за рекордно кратко време голяма крачка напред по пътя на интеграцията, създавайки само за една година немислим досега вид Валутен фонд, за да укрепи стабилността си, но и финансовата солидарност между своите членове, съобщава Франс прес.
"Добавихме икономически стълб към валутния стълб. Преди година, мисля, малцина от нас биха се обзаложили, че ще постигнем такъв успех", заяви със задоволство председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу.
"Между февруари 2010 година и сега може да се каже, че бе направено много", изтъкна от своя страна германският канцлер Ангела Меркел, отбелязвайки, че кризата е била "тест" за еврото, позволил на европейците "да пораснат заедно".
Сега е необходимо да се избегне повторението на спекулативните атаки, принудили Гърция и Ирландия да прибягнат до външна финансова помощ и които застрашават и Португалия. На срещата на върха в Брюксел вчера и днес европейските ръководители одобриха мащабен план за защита от кризи, централен елемент в който е "постоянен механизъм за стабилност" за оказване на помощ на страни, които вече не могат да взимат заеми на пазарите при разумни лихви, посочва Меркел.
От средата на 2013 година този механизъм ще позволява да се отпускат до 500 милиарда евро на страни от еврозоната, изпаднали във финансови затруднения, и/или да се купуват техни държавни облигации. Всъщност така ЕС успя да създаде "Европейски валутен фонд", коментира дипломат в Брюксел. За доста страни допреди година това бе почти немислимо.
През пролетта на 2010 година много спешно и след множество срещи, наподобяващи надпревара с времето, беше изготвен спасителен план за Гърция, а после и първият Фонд за финансова помощ.
Този фонд, от който впоследствие се възползва и Ирландия, е само временен, за период от три години. Европейците, дълго време възпирани от Германия, не желаеща да продължава да плаща за останалите, изглеждаха нерешителни и сякаш готови да действат само когато ножът опре до кокала.
Одобреният днес механизъм е съпътстван от мерки, засилващи конвергенцията на националните икономически политики, а именно - Пакт за еврото: всички страни от еврозоната плюс шест извън нея, сред които и България, се ангажираха да реформират икономиката и пенсионните си системи, да ограничат стриктно държавния си дълг и да се придържат към умерена политика на заплатите.
"Пазарите трябва да знаят, че защитаваме еврото", предупреди белгийският премиер Ив Льотерм.
За Германия развитието на нещата е болезнено, тъй като отпадна важна клауза от европейския договор, забраняваща на страна във финансови затруднения да получава заеми от партньорите си.
Германската преса обсипа с критики правителството, упреквайки го в неспазване на обещанията. Bild, най-четеното издание в страната, изтъкна, че "германският данъкоплатец трябва да бъде гарант за други, които са водили безгрижен живот".
В същото време расте недоволството в много европейски страни срещу плановете за бюджетни икономии, заради които вече паднаха две правителства - ирландското и португалското. А вчера, по време на срещата на върха, между 20 000 и 30 000 души протестираха в Брюксел против строгите бюджетни съкращения.
03:47 | 06.09.22 г.