fallback

Еврозоната с нов инструмент за борба с дълговата криза

Финансовите министри от еврозоната се споразумяха да създадат постоянен спасителен фонд, разполагащ със 700 млрд. евро, от които Германия ще внесе над 27%

14:39 | 22.03.11 г.
Автор - снимка
Създател

Финансовите министри на страните от еврозоната обявиха нови мерки за преодоляване на дълговата криза в отговор на критиките от Европейската централна банка (ЕЦБ), че не правят достатъчно, за да предпазят еврото от бюджетни шокове в бъдеще, пише Bloomberg.

На вчерашната си среща в Брюксел европейските финансови министри са се споразумели да създат нов постоянен спасителен фонд, който да действа от 2013 г., и да отпуска заеми на затруднени финансово страни за до 500 млрд. евро.

Цялата му капиталова база ще е в размер на 700 млрд. евро, от които страните членки на ЕС ще предоставят 80 млрд. евро като пари в брой, а останалите 620 млрд. евро ще са под фирмата на „капитал на поискване” или „държавни гаранции”, предава Deutsche Welle.

Страните от еврозоната обаче остават разделени по въпроса как да направят възможно сегашният спасителен фонд да предоставя заеми до пълния си капацитет от 440 млрд. евро.

„Сега имаме цялостна стратегия за укрепване на основите на еврозоната и за възстановяване на доверието в пазарите на държавни облигации", заяви пред репортери в Брюксел европейския комисар по икономическите и валутни въпроси Оли Рен.

ЕЦБ ще замени сегашния Европейски фонд за финансова стабилност (EFSF) с новия постоянен спасителен фонд, който ще се нарича Европейски механизъм за стабилност (ESM), на 1 януари 2013 г.

Пълният пакет от мерки за ликвидиране на дълговата криза в еврозоната остава по-ограничен от първоначалните амбиции, като отпадат предложенията правителствата да получават заеми от фонда за обратното изкупуване на свои държавни облигации.

Това означава, че ЕЦБ ще запази отговорността да стабилизира пазарите на ДЦК, когато това се наложи. ЕЦБ разкритикува правителствата в еврозоната за това, че не дават достатъчно гъвкавост на фонда за финансова стабилност в Европа, което я принуждава да се намесва на пазарите на държавни облигации, вместо да се концентрира върху основната си задача – да поддържа ценовата стабилност и икономическия растеж.

Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише посочи пред Европейския парламент вчера, че отказът на еврозоната да позволи на фонда за финансова стабилност да купува ДЦК на вторичните пазари не отговаря на препоръките на ЕЦБ. „Продължавам да гледам на интервенциите на вторичните пазари като на полезен инструмент”, заяви Трише.

Новите мерки за борба с дълговата криза в еврозоната предстои да бъдат гласувани в Европейския парламент. Те предвиждат най-голямата икономика в Европа – Германия, да внесе 27,1% от капитала на новия постоянен спасителен фонд. Делът на отделните страни ще зависи от размера на икономиката им, а тези с БВП на глава от населението под 75% от средния за ЕС ще получат отстъпка от дължимата вноска.

Това решение е свързано с отказа на Словакия през миналата година да предостави заеми на Гърция, която е с по-висок БВП на глава от населението.

Разминавания между страните от еврозоната обаче продължава да има за това как да се увеличи капацитетът за отпускане на заеми от сегашния фонд за финансова стабилност до разполагаемите 440 млрд. евро. В момента фондът може да отпуска само 250 млрд. евро от средствата заради правилата за обезпечение, които трябва да се съблюдават, за да запази топ инвестиционния си рейтинг „ААА”.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:51 | 12.09.22 г.
fallback