Европейците вече са се научили да не обръщат голямо внимание, когато в Брюксел провлачено започва нов процес. Но от време на време промените в механизмите на Европейския съюз (ЕС) са наистина от значение. Такъв момент за ЕС се задава през следващия месец, когато ще се проведе първата среща на върха на политическите лидери само на страните от еврозоната, пише The Economist.
На нея немският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози ще настояват да се сключи „пакт за конкурентоспособност“ между 17-те страни във валутния блок. Той ще е част от по-мащабно споразумение, съгласно което ще бъдат предоставени повече пари за спасяване на затруднени икономики в еврозоната, може би с по-голяма гъвкавост при използването им. Пактът може да звучи чисто технически, но предвещава много по-голяма промяна, а именно - една по-тясна интеграция в еврозоната, която крие заплахи за целия ЕС, коментира изданието.
Подробности, подробности
На пръв поглед пактът има за цел да укрепи икономиката на валутния блок. Желанието на Германия за по-натрапчив контрол върху фискалната и икономическа политика на членовете в еврозоната е разбираемо след миналогодишните спасителни планове. Освен това пактът за конкурентоспособност включва някои разумни идеи, включително тази за вдигане на възрастта за пенсиониране до 67 години във всички страни и отпадането на системите за индексиране, с които заплатите в някои страни се обвързват с растежа на цените. Редица правителства обаче ще се съгласят трудно именно с тези добри страни на пакта.
Тревожното е, че пактът не прави нищо за решаване на сегашната криза в държавните дългове в еврозоната. Първо Гърция, а след това и Ирландия, бяха спасени. Португалия може да бъде следващата. С пакта се купува време, но не отчита, че Гърция, и може би и другите две страни, са в несъстоятелност. Все още няма алтернатива на единствения изход от дълговата криза – преструктуриране на дълга, което би било разумно да започне отсега.
Скритите опасности
Пактът включва и идеи, които са не само безполезни, но и опасни. Едната от тях е за промени в Конституцията, чрез които да се наложат балансирани бюджети. Тя обаче е твърде строга в една система без голям федерален бюджет. В същото време плановете за хармонизиране на данъчната политика в еврозоната могат да доведат до минимални данъчни ставки в повечето страни. Хармонизирането на образователните квалификации може да се превърне в още една пречка за конкуренцията.
Освен това не само страните от еврозоната са застрашени от тази по-тясна интеграция, а ЕС като цяло. Много страни от еврозоната инстинктивно се намесват на пазарите, враждебни са към неограничената конкуренция (в това число и данъчна конкуренция) и са прекалено благосклонни към държавните помощи за индустрията. Европейската комисия със сигурност ще продължава да защитава единния пазар на ЕС с подкрепата на някои членове на еврозоната (като Австрия, Холандия и Словакия). Но тези либерали са с още по-малко малцинство в еврозоната, отколкото в целия ЕС. Това е причината поради която французите винаги са искали еврозоната да има по-голяма политическа роля относно решенията за съдбата на целия ЕС, на която германците отдавна се противопоставят.
Кризата в еврозоната обаче накара и Ангела Меркел да застане на страната на Франция и да настоява за по-тясна интеграция между страните, използващи еврото.
Идеята също трябва да тревожи и страните от ЕС извън еврозоната, като Великобритания, Полша и Швеция. Меркел и Саркози са поканили всички членове на ЕС да се присъединят към пакта за конкурентоспособност и да се съгласят с по-строг фискален контрол, но те едва ли ще го направят, докато не приемат еврото. А една по-интегрирана и по-малко либерална еврозона може да направи въвеждането на еврото по-малко атрактивно.
Това би могло да подложи на риск единния пазар на ЕС. Вече се появиха намеци от страни в еврозоната, че Великобритания, Полша и Швеция са имали несправедливо предимство през 2009/10 г., тъй като са могли да си възвърнат конкурентоспособността като обезценяват валутите си. Не е трудно да си представим такива оплаквания да доведат и до промени в правилата за държавни помощи или до атаки над свободното движение на стоки, услуги, капитали и труд, които са в основата на единния пазар.
Принципно няма нищо лошо в това някои страни от ЕС да се стремят и движат към по-тясна политическа интеграция по-бързо от други. Например не всички страни в ЕС са едновременно членове на еврозоната, Шенгенската зона или тази за европейска отбрана. Наличието на толкова различни подгрупи устройва както страни като Белгия, които искат да има по-тесен политически съюз, така и такива като Великобритания, които не подкрепят тази идея. Но ако еврозоната се превърне в съюз със силно защитено ядро, което въведе общи икономически и социални политики без да се съобразява с останалите от ЕС, това може да раздели съюза.
Британското правителство изглежда напълно щастливо да стои настрани. Шведите и поляците обаче не са в подобна позиция. Те открито предупреждават, че една по-силно обединена в политически план еврозона може да раздели ЕС и са прави.
19:33 | 13.09.22 г.