Европейският съвет за управление на системния риск – новосъздаденият европейски регулатор, чиято цел е предотвратяване на нова мащабна финансова криза, проведе първата си среща в четвъртък, 20 януари. Някои анализатори обаче поставят под въпрос неговата уместност, пише EurActiv.
Задача на новия „суперрегулатор“ ще е да „наглежда“ финансовата система на Европа и да насочва съответните власти към зараждащи се проблеми. Съветът няма правомощия за изпълнителни действия.
"Ще казват ли нещо относно наболелите проблеми? Ако не го правят и само дават кротки препоръки, това ще бъде просто поредната неудачна европейска институция", коментира Даниел Гро, директор на базирания в Брюксел Център за изследване на европейските политики.
Съгласно правилата за създаването му, ако съветът не е доволен от реакцията на властите, към които се е обърнал, той може да изрази опасенията си по въпроса публично и да остави останалото да свършат самите финансови пазари.
В съвета, който има 37 участници, са включени ръководителите на основните централни банки в Европа, еврокомисарят по икономическите и монетарни въпроси, както и шефове на банкови, търговски и застрахователни регулатори.
Според някои експерти обаче регулаторът може да има влияние. „Предупрежденията сами по себе си са вид санкция“, смята икономистът на Nomura Лоран Билке.
"Основният въпрос е дали съветът може да се справи с проблемите, които са актуални в момента, като дълговата криза, както и дали облигационерите може да бъдат принудени да поемат загуби, без да последва нова криза", посочва от своя страна Гро.
Предупрежденията на съвета ще са обозначение с различни цветове, които ще отразяват спешността на заплахата. Регулаторът ще използва информация като резултатите от стрес тестовете на европейските банки и анализи на вече налична информация.
Други анализатори са на мнение, че съветът не е обречен да няма приложение. „Силата на влиянието на регулаторите може да е много голяма“, посочва икономистът на Deutsche Bank Жил Мое. "Така може да бъдат взети решения от национални правителства, които иначе няма да се приемат“.
Съветът ще се ръководи от двамата ръководители на главните централни банки в Европа – председателят на Европейската централна банка Жан-Клод Ттише и управителят на Английската централна банка Марвин Кинг. Съветът ще бъде силно доминиран от представители на ЕЦБ.
Регулаторът ще има четири срещи годишно, като те ще съвпадат със срещите на Генералния съвет на ЕЦБ, който включва управителите на централните банки на всички страни от ЕС.
Все още остава да се изгладят много въпроси. Не са окончателно оформени работните процедури, честотата и стилът на предупрежденията също не са ясни.
Някои икономисти очакват летвата на съвета за издаване на предупреждение да е ниска предвид разбираемите опасения да не бъдат пропуснати сигналите за нова криза. От друга страна раздутата му структура и чувствителност към политически въпроси очертават модела му по-скоро като стабилен, отколкото като динамичен.
"Не очаквам да пишат разпалени послания всеки ден", смята икономистът на RBS Ричард Баруел. "Вероятно подходът ще бъде постепенен като светофарните системи – от зелено през жълто до червено“.
Ключов момент е да се избегне увеличаване на нервността на пазарите в моменти на напрежение и в същото време съветът да бъде взиман на сериозно в спокойни времена.
06:06 | 14.09.22 г.