Швейцарската централна банка със загуба, равна на 4% от БВП през 2010?

Швейцарската централна банка (ШЦБ) обяви, че може да е отбелязала рекордна загуба през 2010, след като спадът на еврото ерозира валутните й резерви, пише Bloomberg.

Отрицателният резултат се оценява на 21 млрд. швейцарски франка (21,8 млрд. долара), се казва в изявление на банката. Това е около 4% от БВП на страната. Загубите от обезценка на ценни книжа са били за около 26 млрд. франка, а инвестиционното злато на банката е донесло печалба от 6 млрд.

ШЦБ, под ръководството на Филип Хилдебранд, направи рекордни покупки на чуждестранна валута през първата половина на 2010, за да обезцени поскъпналия швейцарски франк, който заплашваше да засегне възстановяването на икономиката и да предизвика дефлация.

Въпреки че тази политика бе преустановена през юни, оттогава насам дълговата криза на Стария континент удари еврото и в края на 2010 изкачи франка на исторически връх спрямо единната валута от 1,2402 франка за евро.

”Задачата на централната банка не е да печели, а да осигурява ценова стабилност”, казва Фабиан Хелер, икономист в Credit Suisse. „Трудно е да се каже какво би станало, ако не беше интервенцията на банката, но е изключително тежко да се бориш с пазарите.”

Хилдебранд посочва, че макар швейцарският франк да е силен на практика спрямо всички валути, това представлява огромно бреме за икономиката на страната.

Той каза, че ШЦБ ще действа, ако е необходимо, за да се противопостави на инфлационен или дефлационен натиск, изтъквайки, че мандатът на банката е ясно установен. Централният банкер обаче не уточни дали се планират нови интервенции.

„Имам пълно доверие в европейските си колеги относно разрешаването на дълговата криза”, споделя Хилдебранд. „Проблемите са сложни, защото касаят много държави.”

Швейцарското правителство заяви, че макар силният франк да вреди на износа и икономическия растеж, то централната банка е тази, която решава дали да се намеси.

Контролният пакет в Швейцарската централна банка, която е акционерно дружество, се държи от местните кантони и кантонални банки, а остатъкът е в ръцете на частни акционери.