Разцеплението между високопоставени представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) за това как да оздравят икономиката на еврозоната може да изнерви инвеститорите и да повлияе на това кой ще бъде следващият шеф на банката, коментират анализатори, цитирани от CNBC.
Президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише порица в понеделник шефа на Bundesbank и член на борда на директорите на ЕЦБ Аксел Вебер за негово изказване от миналата седмица, че придобиването на облигации, издадени от страни от периферията на еврозоната като Гърция, не е помогнало за успокояването на напрежението на дълговите пазари и че трябва да бъде „прекратено веднъж завинаги“.
Намесата на Вебер повдигна нежелани въпроси за бъдещата политика на ЕЦБ. Според някои анализатори Вебер, чието име беше спрягано като най-вероятен наследник на Трише на поста президент на банката, сега изглежда все по-изолиран, докато според други позицията му е затвърдила репутацията на пазител на стабилността.
„Мотивите на Вебер са пълна загадка за мен. Ако ЕЦБ каже на пазарите днес, че ще спре да купува ДЦК от еврозоната, това ще бъде пълна катастрофа“, казва Майкъл Ротман, директор на отдела за валутни стратегии на UniCredit. „Волатилността на спредовете ще се увеличи многократно, ако най-големият и в моменти на стрес единствен купувач на дълг от периферията на еврозоната напусне пазара.“
Увереността, че най-лошото около кризата в еврозоната е отминало, насърчи инвеститорите отново да пробват пазара, което повиши цените на гръцките, ирландските и португалските облигации през последните седмици. Така пазарът на практика пое ролята на ЕЦБ, посочва CNBC.
„На пръв поглед изглежда, че Вебер по никакъв начин не помага, нито на себе си, нито на борда на директорите (на ЕЦБ), след като именно програмата за изкупуване на облигации Securities Market Programme (SMP) предпази еврото да не пропадне още по-надолу по омагьосаната спирала, по която беше поела европейската валута по-рано през годината“, казва Степан Гало, директор на отдела за пазарни анализи на Schneider Foreign Exchange. Централните банки все пак имат нужда и от своите „хардлайнери, които да дават на пазарите сигнали, че не са изпуснали напълно нещата от ръце“, допълва той. „Не порицаваме Английската централна банка или Фед за изказванията на техните „ястреби“, така че защо да наказваме ЕЦБ за думите на Вебер?“
Според някои анализатори, този дебат е изгубил смисъла си, след като ЕЦБ не похарчи и един евроцент, за да подкрепи пазара през миналата седмица, за първи път от стартирането на програмата за изкупуване на облигации, на стойност 63,5 млрд. евро.
„Мениджърите на фондове изоставят късите си позиции в периферията. Това започна с Гърция в средата на септември и след това с Ирландия, когато всички лоши новини за банковата й система бяха представени публично. Миналата седмица наблюдаваме много сериозно изкупуване на португалски дълг“, казва анализатор на ING.