След като повечето европейски банки преминаха дългоочакваните стрес тестове, сега те са изправени пред още по-сериозно предизвикателство през идните месеци, а именно - набирането на дългосрочен ресурс за милиарди долари, с който да финансират отпускането на кредити.
На карта е поставено крехкото икономическо възстановяване на Стария континент. За разлика от САЩ болшинството от европейските компании разчитат на банково финансиране. Ако банките не успеят да привлекат инвеститори на облигационните пазари, те няма да са в състояние да отпуснат дългосрочните заеми, с които бизнесът да финансира своите инвестиции.
Според Европейската централна банка (ЕЦБ) банковите кредити съставляват 70% от дълговото финансиране на компаниите в еврозоната, докато 80% от заемите на щатските фирми са набрани чрез капиталовите пазари, съобщава Wall Street Journal.
Европейските правителства се надяват стрес тестовете, които само 7 от 91 банки не успяха да преминат, да намалят притесненията за здравето на банковия сектор в Европа, насърчавайки инвеститорите да купуват облигациите на кредитните институции.
До момента банките срещаха проблеми с набирането на средства от пазарите, като вместо това масово прибягваха до услугите на ЕЦБ, за да финансират ежедневните си операции.
„Истинският тест е дали банките ще могат да се финансират на приемлива цена от капиталовите пазари, за да изпълняват обичайната си функция в икономиката“, смята Гари Дженкинс, ръководител на отдела за анализи на инструменти с фиксиран доход в Evolution Securities.
Проблемите с финансирането отразяват и променената нагласа сред щатските парични фондове, които исторически бяха стабилен източник на финансиране за европейските банки, обяснява Алистър Райън, анализатор в UBS.
Понастоящем тези фондове са изгубили рисковия си апетит и странят от банките на Стария континент, отчасти и заради новите регулации в САЩ.
Застрахователните компании, друг обичаен източник за финансиране, са на път да се изправят пред по-високи изисквания за държане на банков дълг на фона на задаващите се глобални регулации в сектора.
„Като цяло финансовите пазари вероятно ще останат скъпи и трудно достъпни за банките за продължителен период от време“, смята Райън.
През миналия месец Английската централна банка предупреди, че кредитните институции по света (главно тези в Европа), са изправени пред огромното предизвикателство да рефинансират ресурс на стойност 5 трлн. долара, който се очаква да падежира през следващите три години.
Проблемите са най-остри във Франция, Германия и Италия, където банките ежегодно ще трябва да рефинансират повече дълг, отколкото те обичайно емитират в дадена година.
По оценки на Международния валутен фонд (МВФ) през настоящата година в еврозоната падежират дългове за 877 млрд. евро, през 2011 те ще бъдат 771 млрд., а през 2012 – 714 млрд.
Рефинансирането на падежиращ дълг обаче не е единственият проблем пред европейските банки. Новите изисквания за ликвидност, предложени от международните банкови регулатори, изискват банките да притежават по-голям процент дългосрочно (стабилно) финансиране, каквото са депозитите и емисиите на дългосрочни облигации. Това, според анализатори, може да принуди банките да наберат ново финансиране за трилиони евро.
Естествен източник за набиране на средства от банките са депозитите, които са и по-евтини в сравнение с облигациите. По тази причина конкуренцията за депозити се ожесточава. Това е добре за правещите депозит, но надува разходите за финансиране в банковия сектор.
Някои банки, като испанската Banco Santander, се опитват да привлекат депозити във Великобритания, предлагайки лихви до 4% - доста над конкурентите, споделят експерти.
Наскоро някои европейски икономисти намалиха прогнозите си за икономическия растеж на Стария континент през тази и следващата година именно заради проблемите с банковото финансиране.
Ако обаче „стрес тестовете свалят напрежението върху банките, икономическите перспективи могат да се окажат по-добри от очакваното“, твърди Дейвид Маки, икономист в J.P. Morgan.
19:15 | 11.09.22 г.