ЕС въвежда два нови данъка за борба с кризата

Европейският съюз ще въведе два нови данъка като част от антикризисните мерки за връщане на доверието на инвеститорите в европейската валута и икономика, пише Dnes.bg.

Това ще са банковата такса, в която трезорите ще събират пари, за да си помагат при ликвидни проблеми и за по-безболезнено приключване на делата при фалит. Втората ще е такса върху банковите преводи.

Съюзът ще предложи двата нови налога да бъдат възприети и от останалите членове на Г-20, които се събират след седмица в Торонто.

"Имаме разбирането, че ако съгласие по този въпрос не се постигне, ЕС ще продължи по този път едностранно", заяви президентът на ЕС Херман ван Ромпой.

Решението беше прието от лидерите на 27-те членки на общността, които заседаваха в Брюксел, за да приемат антикризисни мерки, свързани със затягане на фискалната и бюджетна дисциплина, намаляването на задлъжнялостта на държавите от ЕС и стратегия за създаване на нови работни места и растеж, известна още като "Европа 2020".

Лидерите се обединиха около нуждата от по-строг надзор върху бюджетните баланси, включително санкции за надхвърляне на праговете за вътрешната задлъжнялост на държавните и частни финанси, за наблюдение на размера и еволюцията на вътрешните дългове и за въвеждане на механизми за наблюдение на конкурентността на икономиките на страните членки и дисбалансите в тях.

Какви точно ще са новите мерки ще стане ясно на 30 юни, когато Европейската комисия трябва да предложи по-детайлни идеи за промяна на бюджетните правила, а в средата на септември - и конкретни законодателни предложения.

Държавните глави ще ги преценят в края на октомври, а разпоредбите вероятно ще влязат в сила от началото на 2011 г.

Срещата, която се провежда при закрити врати в Брюксел днес, сблъска големите Франция и Германия с Великобритания, която се противопоставя на някои от най-крайните идеи, смятайки, че те би трябвало да важат само за страните от еврозоната.

Според Лондон изискването проектите за бюджети да се представят за одобрение в Брюксел, още преди да се внесат в националните парламенти, е неприемливо. Неудоволствие среща и френско-германската идея депутатите в страните-членки да нямат право да одобрят проектобюджет, чийто дефицит надхвърля лимита от 3% или надвишава вътрешната задлъжнялост с повече от 60 на сто от БВП.

За да не се създават изкуствени граници между членките, беше решено, че дори мерките, които засягат само еврозоната, ще бъдат гласуване от 27-те.

Лидерите се обединиха около разбирането, че правителствата трябва да направят повече жертви, затягайки вътрешните харчове и ускорявайки реформите, за да възстановят доверието в европейската икономика на световните пазари.

"Задачата ни е да възстановим доверието на потребителите и инвеститорите. Това може да стане само ако всички правителства покажат, че са сериозни по отношение на слагането в ред на техните публични разходи чрез усилване на бюджетната консолидация и на структурните реформи", заяви президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу преди началото на срещата.

Той призова бюджетните съкращения да не се правят за сметка на икономическия растеж, за да "избегнем навлизането в десетилетие на задлъжнялост". "Растежът е главната ни грижа, той трябва да е основният ни приоритет", добави шефът на еврокомисията.

Председателят на Европейския парламент Йежи Бузек настоя Европейската комисия да е по-амбициозна в целите си, изготвяйки предложенията си за усилване на бюджетния надзор. Той призова всички страни членки да се включат в опитите за усилване на икономическото управление, а не да оставят задачата само на големите.

"Намираме се в съдбовен момент. Европа е в по-лошо положение от САЩ и развиващите се пазари. Евростат току що намали прогнозата си за тазгодишния растеж на европейската икономика", предупреди лидерите Бузек.

"Това, което ни е нужно, е повече работа и по-малко паника", каза президентът на Литва Далия Грибаускайте.

Според нея напрежението, което се създава около Испания - петата по големина европейска икономика, е ненужно, тъй като има достатъчно инструменти да се помогне на всяка затруднена членка.

Според западните медии Испания ще е първата държава, която ще поиска заем по новия механизъм за финансова стабилизация, който лидерите ще одобрят днес и който ще бъде в размер на около 750 млрд. евро.

Според слуховете Испания води тайни преговори с МВФ за спасителна помощ от 250 млрд. - най-голямата в историята досега. Всички официални източници и в Мадрид, и във Вашингтон, и в Брюксел отричат тази информация.