Възможно ли е следващият удар да бъде в сърцето на еврозоната?

През последните седмици инвеститорите все по-често си задават въпроса „коя държава е следващата Гърция“ и за голямо притеснение един сериозен кандидат за тази позиция е разположен не в периферията, а в самото сърце на еврозоната – Белгия.

Страната е с тежка задлъжнялост от близо 100% спрямо брутния си вътрешен продукт. Политическата несигурност е необичайно висока – в неделя предстоят избори. За момента ситуацията е такава, че е доста вероятно фламандската сепаратистка партия N-VA да спечели мнозинство, се казва в анализ на Financial Times Deutschland.

Тази неделя белгийците ще излязат да гласуват за ново правителство. На този етап социологическите изследвания сочат фламандските сепаратисти като фаворити, а това поражда страх в Европейския съюз. Причината: една политическа криза би могла да предизвика дългова криза, подобна на тази, която видяхме в Гърция.

Инвеститорите са разтревожени и това се вижда от разпродажбите на белгийски държавни ценни книжа. Премията в доходността, при която се търгуват белгийските спрямо немските десетгодишни облигации, се е увеличила от 49 на 103 базисни пункта само през последната седмица.

„Белгия има голям проблем с дълговете. Засега не знаем дали бъдещето правителство ще може да се справи с привеждането на държавните финанси в ред“, смята Боб МакКий, главен икономист в Independent Strategy, цитиран от немския вестник.

За момента държавите от еврозоната, както и МВФ, са заделили 750 млрд. евро за подпомагане на страните, които имат проблеми с дефицитите си. Това обаче не се отрази благоприятно на капиталовите пазари, а дори напротив. Вместо да се постигне успокоение, през последните седмици рисковите премии по държавните дългове на страни като Франция, Холандия и Австрия се увеличиха.

Евентуална дългова криза в Белгия би ударила ЕС и еврозоната точно в сърцето и това не се дължи само на факта, че седалището на съюза е в Брюксел. Белгия е сред основателите на ЕС, а от 1 юли поема неговото председателство. Дотогава всъщност е малко вероятно Белгия да има ново правителство, смятат анализатори.

В края на април правителството на премиера Ив Льотерм падна заради продължаващия вече дълго време спор между френскоговорящите валонци и холандскоговорщите фламандци за разделянето на единствения двуезичен избирателен район в страната.

Сега предизборната борба е нажежена. Мотото на N-VA гласи „Оставете Белгия да се разпадне“ и много фламандци го подкрепят горещо. Изследванията показват, че над 40% от фламандските избиратели подкрепят разпускането на Белгия и отделяне от икономически слабата област Валония.

В случай на осъществяване на тези идеи и разделяне на фламандци и валонци обаче остава въпросът кой ще плаща общите им дългове, които са на стойност 320 млрд. евро. Подобна висока задлъжнялост няма нито една друга страна от Северозападна Европа.

В средата на 90-те години на миналия век тази задлъжнялост бе в размер на дори 130% от БВП, а самите дългове също са резултат от национални конфликти – когато правителството вземе решение за инвестиции в едната част на страната, другата също винаги е трябвало да получи еквивалентни суми и това е натежало значително на бюджета.

Резултатът от всичко това е, че в началото на 80-те години Белгия е имала бюджетен дефицит от 16% от БВП. Едва през 90-те години, когато финансов министър става днешният президент на ЕС Херман ван Ромпуй, планината от дългове започва да се топи. След началото на финансовата криза обаче отрицателното салдо отново започна да расте и очакванията сега са за бюджетен дефицит от 6%.

За момента рейтинговите агенции са пасивни – S&P оценява правителствените облигации на Белгия с АА+ и им дава стабилна перспектива. Това обаче може бързо да се промени. В случай че икономиката не постигне заложения ръст от 0,9 на сто за тази година, бюджетът няма да излезе и тогава рейтингът може да попадне под натиск, предупреждават от агенцията.

В подобна ситуация пък задлъжнялостта би могла да скочи до 110% от БВП до 2012 година.

За да се преодолеят предизвикателствата пред бюджета, са необходими големи усилия. Чрез съкращаване на разходи и увеличение на данъци Белгия трябва да започне да спестява по 10 млрд. евро годишно. Само така ще бъде възможно до 2012 година бюджетният дефицит да се върне на ниво от 3 на сто от БВП, посочва Хенри Богерт от националната агенция по планиране в страната.

Дали ще видим стабилизация зависи и от инвеститорите. Ако доходността по белгийските ДЦК продължи да се увеличава, рефинансирането на дълговете ще стане трудно. Това пък зависи силно от резултатите на изборите и нагласите на обществото към сепаратизъм.