Според него това е маркетингов трик на търговския подход с намаляване на количествата на стоки (или редукция на тяхното качество), за да се запази цената, към която потребителят е привикнал.
Николов обясни, че механизмът е особено характерен за периодите с висока инфлация.
„Ако отидем пред щанда в магазина и нещо, което купуваме редовно струва 1 лев, ако търговецът повиши цената – веднага ще забележим, защото го купуваме всеки ден, обаче, ако той намали количеството, запазвайки цената от 1 лев, най-вероятно 80% от хората няма да забележат“, даде пример изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители".
Николов напомни, че тази практика е от години. „Спомням си, че една кофичка кисело мляко винаги беше 500 грама, в даден момент се появи в грамаж от 450 грама, 400 грама“, посочи той и поясни, че потребителите гледат етикета и вземат продукта с по-ниска цена.
Експертът е на мнение, че се прави компромис с качеството и най-вече с количеството, като разкри, че съществува голяма палитра от грамажи, въпреки че някои от опаковките са трудни за промяна.
„Ако вие продавате вино и в цял свят установената практика е да бъдат от 700 милилитра, и ако отидете в стъкларския склад и си поръчате от 600 милилитра, най-вероятно ще ви поискат голяма цена за тези бутилки. Така че там не виждаме никаква промяна. Но ако продавате нещо в пакетче – тогава става много лесно", поясни Николов.
Той отчете, че потребителите недоволстват главно заради поскъпването на храните там, където няма такова намаляване на продукта.
По думите му инфлацията в България е привнесена, защото с нищо не е предизвикана. „Но е хубаво, че започнаха да се прилагат мерки за ограничаване на инфлацията. Зависи и от развитието на войната, защото знаем, че заради нея горивата поскъпнаха, това се пренася по веригата. За нас е важно да има наваксване на доходите, особено за социалните групи", подчерта Николов.
Експертът потвърди, че повишаването на лихвите и горивата са двата фактора, които могат да потиснат инфлацията.
Изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители" съветва в разчетите на бюджета да се индексират доходите, за да не намалява покупателната способност, особено на социалните групи, които разчитат на държавата за пенсии и социални помощи.
Попитан от какво най-често пести българинът заради високите цени, той отговори: „От енергия. Сега е топло и този въпрос не е на дневен ред, но много бързо ще дойде зимата. И другият голям резерв е точно при храните. Има изследвания, които показват, че ние изхвърляме една трета от храната".
Ядем ли некачествена храна с намален грамаж? При кои храни е възможна замяната на по-скъпа с по-евтина? Какъв процент от хората правят компромиси с качеството? Само от доходите ли зависи това? Как да се предпазим от търговските измами? Правят ли се в България сравнителни текстове? Само с известни марки по стандарт ли се толерира високото качество на продуктите?
Гледайте още видеа в сайта на Bulgaria ON AIR.
14:14 | 14.09.22 г.