Кандидатстването за кредити и отпускането им на лице е основно перо в икономиката в страната ни. То влияе върху десетки други аспекти и бива повлияно от още толкова. Фирмите за бързи кредити като Microcredit разполагат с прогнози за очакваните нива на кандидатстване за бързи заеми. Тези прогнози им помагат да се ориентират в цялостната икономическа обстановка. Една от тези прогнози е описана по-долу. Ще има ли по-малко изтеглени кредити?

Има два варианта, чрез които може да намалее бройката на изтеглените заеми. От една страна, хората да не бъдат одобрявани за кредитите, за които кандидатстват, а от друга – да се повишат лихвите и заемите да се оскъпят твърде много или да се стигне до рефинансиране. Според специалистите достъпът до заеми няма да бъде променен следващите месеци. Възможно е обаче кредитните фирми да направят някои изменения на кредитните си политики. 

Цялата банкова система функционира на принципа на една централна банка, която от време на време задейства инструменти за контрол към търговските банки. България е зависима от Европейската централна банка, а тя съвсем скоро вдигна лихвите с половин процент. Как се преборва инфлация?

Инфлацията по учебник се побеждава по 2 начина. Първият е чрез това, което предприемат централните банки, а именно - увеличаване на лихвите. Вторият е да започнат да се произвеждат повече стоки и услуги. Предвид факта обаче, че банките и кредитните компании не участват директно в производството, първото нещо, което винаги правят е да повишат лихвите. По този начин се опитват да балансират излишъка от пари.

Този инструмент може да има и негативни последствия за държавите, които не са изцяло стабилни икономически и техните икономики не са готови да посрещат повишаващата се лихва и реалното оскъпяване на кредита. В ЕС това са няколко страни, една от които е и България. Проблемът е, че дълговете им ще станат непосилни и това може да доведе до сериозни последствия. ЕС обаче от друга страна е създаден именно, за да не се получават такива сътресения. Още с приемането на повишената лихва, бяха обявени и инструменти за защита на развиващите се държави членки.

Трябва обаче и самата държава да работи в посока на намаляване на инфлацията и увеличаване на производството. Ето, кои са инструментите за защита на по-бедните страни в Еврозоната, които са подходящи и за България.

На първо място, в нашата действителност страната ни трябвада помисли за реиндустрализация. Това е развиване на съвременна индустрия на местата, където преди няколко десетилетия имаше индустрия. За тази цел обаче ще се нуждаем и от икономически протекционизъм, който е много трудно да бъде постигнат в ЕС. Въвеждането на вносни мита ще ни осигурят протекцията, но в същото време са и в разрез с политиката на ЕС. Реиндустрализацията е бавен процес, който обаче ще има дългосрочни ползи за страната ни.

След това трябва да се справим и с енергийната зависимост, най-малкото защото няма да се осъществи реиндустрализация при непостоянни доставки на суровини. Един от вариантите естествено са слънчевите централи, но той като че ли ще остане на заден план. 

Според специалистите в момента е и добро време за инвестиции в проекти. В дългосрочен план те ще донесат висока добавена стойност. Тоест ако сте решили да заделяте пари за инвестиция, но не сте я предприели досега, това е подходящо време да го направите. В противен случай, много вероятно е инфлацията да намали стойността на парите ви. Макар и въвеждането на по-висока лихва от ЕЦБ да означава, че и депозитите ще получат по-висока доходност, все пак по-добрата стратегия са инвестициите. Така хем ще получите добавена стойност, хем и ще се отрази добре на икономиката, която в този момент има неистовата необходимост от подобни вложения.