След като отделиха седмици за безбройни политически каламбури, депутатите най-после започнаха ударно работа по приемането на второ четене на актуализацията на бюджета. Днес ресорната Комисия по бюджет и финанси отново заседава извънредно, след като в края на миналата седмица на среднощно заседание успя да приеме промените в бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК).
На второ четене депутатите от комисията гласуваха „за“ нулева ставка на ДДС за хляба. Предложението за диференциран косвен налог в размер на 9% за олиото, плодовете, зеленчуците и други селскостопански изделия обаче не получи подкрепа. Предложението бе на ГЕРБ и "Възраждане", но вицепремиерът и министър на финансите в оставка Асен Василев го определи като неефективно и със съмнителен ефект.
"790 млн. лв. на годишна база струва това предложение, но специално за земеделските производители в разходната част има предвидени средства за програми за подпомагане и те могат да се възползват от тях", каза Василев.
Нулевата ставка на ДДС за доставка на хляб от 1 юли ще коства загуба в размер на 60,9 млн. лв. за хазната.
Сериозен дебат имаше около срока за увеличаване на акциза върху тютюневите изделия, с което ще се стигне и до поскъпване на цигарите - с около 20 ст, според Георги Ганев от "Демократична България". По план стъпката трябва да бъде факт от 1 август, но дали ще бъде спазен този срок, зависи от това какво ще приемат депутатите. Окончателно текстовете ще бъдат гласувани по-късно, тъй като са необходими допълнителни справки. Вероятно яснота ще има едва след гласуването в пленарна зала. Ставките се повишават заради европейска директива.
Предложението за увеличаване на акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия има за цел осигуряване на минимално, поетапно и балансирано увеличаване на акцизните ставки на цигари, тютюн за пушене, пури и пурети, нагреваеми тютюневи изделия и наргилета, и въвеждане на акцизна ставка за течностите в електронните цигари за четири последователни години, пише в мотивите на Министерски съвет по актуализацията на бюджета за 2022 г. По този начин ще се увеличат плавно цените на тютюневите изделия, което е предпоставка да се запази ниският дял на незаконната търговия с тютюн и тютюневи изделия и да се постигне както ръст на бюджетните приходи от акцизи, така и да се запази стабилността на пазара.
Според вносителите въвеждането на 4-годишен акцизен календар за увеличаване на акциза върху всички продуктови категории тютюневи изделия ще осигури прозрачност на процеса, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите.
Предложението на Министерски съвет за промяна е във връзка с предстоящото преразглеждане на Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 г. относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн, с което ще бъдат предложени по-високи минимални нива на облагане на тютюневите изделия. В България към момента се прилагат минимални нива на облагане с акциз на тютюневите изделия, и в тази връзка очакваните по-високи изисквания към минималните нива на облагане ще бъдат значителни, пише още в мотивите.
Припомняме, че на 16 юни бюджетните промени бяха гласувани на първо четене в пленарната зала. Между двете четения са постъпили 59 нови предложения от парламентарните групи.
С актуализацията трябва да бъде осигурен трансферът за увеличаване на пенсиите от 1 юли, както и нужните средства за антикризисните мерки.
Очаква се утре да бъдат гласувани окончателно в пленарна зала бюджетът на ДОО и НЗОК.
Актуализацията беше предвидена още при разработването на разчетите за тази година. В проекта са заложени обявените вече антикризисни мерки, както и обявената актуализация на пенсиите.
Очаква се през 2022 г. реалният растеж на БВП на България да възлезе на 2,9%. Това представлява понижение спрямо прогнозата за ръст от 4,8%, с която бе приет Бюджет 2022 г., основно заради променените икономически перспективи след войната в Украйна. В същото време очакванията за растежа на икономиката са леко повишени спрямо пролетната прогноза поради отчетеното добро представяне на икономиката през първото тримесечие.
Инфлацията ще върви нагоре - прогнозата е, че средногодишна й стойност ще достигне 11,9% в края на годината. Това е в пъти над критерия за ценова стабилност на ЕЦБ, който ще бъде разглеждан при евентуално приемане на България в еврозоната през 2024 г.
Лимитът на нов държавен дълг се повишава до 10,3 милиарда лева. Увеличението е с още 3 млрд. лева към настоящия лимит от 7,3 млрд. лева.
Дебатите по приемането на актуализацията на бюджета на второ четене в комисия продължават и в момента.
*Обновена към 15.09 часа.
09:46 | 13.09.22 г.