Брутният външен дълг (частен и държавен) на България в края на март възлиза на 41,542 млрд. евро, което е с 6,4% повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 57,5% от прогнозирания от БНБ брутен вътрешен продукт (БВП) на страната за тази година, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
Експертите на централната банка изчисляват, че към края на март краткосрочните задължения са 6,973 млрд. евро (16,8% от брутния дълг) и се увеличават с 867,9 млн. евро (14,2%) спрямо година по-рано.
Дългосрочните задължения възлизат на 34,568 млрд. евро (83,2% от брутния дълг), като се увеличават с 4,9% спрямо 31 март 2021 г., когато бяха 32,948 млрд. евро, 84,4% от дълга.
По данни на БНБ брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на март е 7,554 млрд. евро. Спрямо година по-рано, когато беше 7,866 млрд. евро, той намалява с 4%.
Външните задължения на централната банка са 1,938 млрд. евро и се повишават с 1,099 млрд. евро (131%) спрямо края на март миналата година, когато бяха 839,3 млн. евро.
Задълженията на сектор "Други парични финансови институции" са 5,084 млрд. евро и растат със 17,5% спрямо края на март 2021 г.
Задълженията извън страната на бизнеса и домакинствата достигат 12,679 млрд. евро, като нарастват с 4,7% спрямо март миналата година.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,285 млрд. евро (19% от БВП) в края на март 2022 г., което е с 2,7% повече в сравнение с година по-рано. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 34,4% към края на март тази година, при 35,6% през март миналата година.
Нетният външен дълг в края на декември 2021 г. е отрицателен в размер на 19,828 млрд. евро, като увеличава отрицателната си стойност с 3,889 млрд. евро (24,4%) спрямо края на декември 2020 г. (отрицателна стойност от 15,938 млрд. евро. Намалението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 6,041 млрд. евро) в сравнение с това на брутния външен дълг (с 2,151 млрд. евро).
09:18 | 14.09.22 г.