Индексът на потребителските цени в България за период от януари до април се е увеличил с над 15 процента на годишна база, а ръстът само при цените на храните и безалкохолните напитки достига над 20%. В същото време аблюдаваното инфлационно напрежение и енергийният шок ще засегнат най-вече бизнесите със затворен кръг на доставки и енергоемките сектори, и то с различен интензитет между отделните региони. Това прогнозират експертите на компанията за кредитен риск Кофас, оценявайки икономическата ситуация в България през първите четири месеци на тази година въз основа на въздействието на военния конфликт на Изток върху различните сектори в страната и Европа.
За април инфлацията в страната е достигнала 14%, като по отделни компоненти цените на транспорта са се увеличили с 2,6%, на жилищата – с 2,71%, на храните и напитките – с 6,73%, а на категория други - с 2,45%, изчисляват от компанията.
„В момента българските домакинства се фокусират предимно върху основни категории разходи. Цените на стоките и услугите се увеличават, съответно и разходите на домакинствата, но същевременно с това прогнозираме и и доходите им да нарастват. Очакваме до 2026 г. процентната разлика в тези стойности да е 2% в превес на разходите. В момента тя е около 8%“, коментира Пламен Димитров, управител на Кофас България.
От Кофас напомнят, че нестабилността на цените на хранителните продукти се дължи на ефектите от войната между Русия и Украйна, тъй като те са водещи световни производители на зърнени култури. Русия държи 16% дял в световния износ на пшеница, а Украйна – 15% в износа на царевица. При ечемика дяловете на двете страни са съответно 11% и 10%.
Според експертите на Кофас инфлационното напрежение на пазарите на суровини (петрол, газ) поради войната ще се отрази на суровините за хранително-вкусовата промишленост, особено на торовете. Рязкото покачване на цените на петрола и газа води до високи производствени разходи и проблеми с доставките им. Ефектът от конфликта между Русия и Украйна върху световните вериги за доставки на селскостопански продукти и храни се изразява в проблеми с недостига поради неорганизирания превоз на товари. Най-силно засегнат е селскостопанският сектор в следствие на покачващите се цени на енергийните суровини.
„Всички промишлени сектори са повлияни, но най-цикличните и енергоемките, като нефтохимическата индустрия, транспортът, производството на хартия и хартиени продукти и производството на текстил и облекла, ще бъдат сред най-засегнатите", коментира Пламен Димитров.
Това обикновено са сектори от затворен тип, които в продължение на няколко години са били затруднени от технологични иновации, еволюция в екологичните изисквания и промяна в предпочитанията на потребителите, пояснява той.
За пример Димитров дава сектора на производството и преработка на хартия, който е изправен пред предизвикателствата на продължаващата глобална цифровизация на икономиката и търсенето сред обществото.
Според експертите на Кофас секторите, които са били в затруднение преди кризата, също вероятно ще бъдат силно засегнати в бъдеще от този нов шок. Текстилната промишленост и автомобилостроенето в световен мащаб са добра илюстрация за това.
Докато транспортният сектор като цяло е енергоемък и вероятно ще бъде засегнат от високите цени на петрола, експертите на Кофас очакват различия във въздействието на шока между останалите подсектори (железопътен, сухопътен, въздушен и морски), тъй като те са изправени пред този нов шок в различна финансова степен. Например, през първото тримесечие на 2022 г. печалбата от морски превоз е 28% от оборота, докато въздушният транспорт регистрира загуба от 11%.
21:05 | 13.09.22 г.