Общо просрочените задължения на общините в България към края на първото тримесечие възлизат на 127,6 млн. лв., от които малко над 120 млн. лв. са по бюджетите на общините. Останалите 7,3 млн. лв. са забавени плащания по сметките за средства от Европейския съюз и в другите сметки и дейности. Това става ясно от данни на Министерство на финансите (МФ), публикувани на сайта на ведомството.
Общата сума на просрочените задължения на общините се увеличава с приблизително 1,6 млн. лв. спрямо края на 2021 г., и с 6,4 млн. лв. спрямо първото тримесечие на миналата година.
Просрочените задължения по бюджетите на общините са формирани от 122 общини (46% от общия брой общини), 143 общини завършват първото тримесечие на 2022 г. без просрочени задължения в бюджета. Сравнено със същия период на миналата година, намаление на просрочените задължения отчитат 23% (62 общини), като общият размер на реализираното от тях намаление е близо 21,5 млн. лв.
За същия период 63 общини (24% от всички) увеличават просрочените си задължения в рамките на една година общо с 38,9 млн. лв. В делегираните от държавата дейности просрочените задължения са в размер на 1,7 млн. лв. и съставляват около 1,4 % от размера на просрочените задължения по бюджетите на общините.
От данните на МФ се вижда още, че общинският дълг и общинските гаранции към 31 март възлизат на 1,376 млрд. лв. в т. ч. 697,4 млн. лв. вътрешен (50,7%) и 679 млн. лв. (49,3%) външен дълг. Голяма част от общинския дълг и общинските гаранции – 1,131,2 млрд. лв. (82,1%), са предназначени за финансиране на инвестиционни проекти.
Спрямо края на 2021 г. размерът на общинския дълг и общинските гаранции намалява с 19,6 млн. лв., което се дължи на намаление на размера на външния дълг с 12,1 млн. лв. и намаление на размера на вътрешния дълг със 7,5 млн. лв.
Важно е да се уточни, че дългът на Столична община формира 46,1% от общия размер на дълга.
Освен това общините използват дългосрочни заеми както за съфинансиране на европейски проекти и програми, така и за реализирането на значими инвестиционни проекти. Важен показател, който е индикатор за финансова дисциплина в общината, не е размерът на дълга като обща сума, а дали погашенията по него са правилно планирани и бюджетно разчетени, така че да не превишават фискалното правило по чл. 32, ал. 1 от Закона за публичните финанси.
Общините с отрицателно бюджетно салдо към края на първото тримесечие на 2022 г. са 38 (за сравнение към 31 март 2021 г. са 37, а към края на 2021 г. – 101), като най-голям дефицит се отчита в следните общини:
Към края на текущото тримесечие при общините се наблюдава слаба инвестиционна активност – 6,59%, като тя намалява с 4,5 процентни пункта в сравнение с данните към края на 2021 г., когато средната стойност на този показател за страната е 11,09%, отчитат от МФ.
Средното равнище на инвестиционната активност се влошава спрямо същия период на миналата година - 7,35%. Броят на общините, които имат дял на капиталовите разходи, по-висок от средното равнище за страната в края на първото тримесечие на 2022 г., е 92, колкото за същия период на миналата година, и 133 - към края на 2021 г. Едва 9 общини имат ниво на този показател над 30% (съответно 15 са в края на предходната година и 10 към 31 март 2021 г.).
23:08 | 13.09.22 г.