Според него в България няма вътрешни фактори за инфлация. „Нямаме парично предлагане, което да е помпа, нито лихвени проценти, които да оказват такова влияние, а фискалната ни политика от десетилетия е умерена“, аргументира се той.
Икономистът е на мнение, че предприетите от правителството мерки са антикризисни, а не антиинфлационни. По думите му, в най-добрия случай те ще намалят ефекта от последиците на инфлацията в рамките на възможностите, с които разполагат правителството и бюджетът.
Доц. Йоцов потвърди, че водената политика с тези мерки разчита на актуализирания бюджет, който ще се приема през юли, и напомни, че всяка инфлация е свързана с намаляване на покупателната способност, а най-засегнати са пенсионерите. Икономистът смята, че увеличаването на пенсиите, облекченията и мерките за семейства с деца, са логични и очаквани.
Той обаче отбеляза, че много от другите мерки "будят недоумение", и като такива определи „заиграването с ДДС и акцизите“. „Тази мярка има смисъл само за регулираните цени и във всички други случаи ще има полза само за производителите, което само по себе си не е лошо, но не трябва да се залъгват хората, че ще има ефект върху потребителските цени", пресметна икономистът.
Доц. Йоцов е категоричен, че правителството загуби голяма част от доверието, което имаше, и даде пример с резултатите от социологическите проучвания. Той е убеден, че са обречени опитите с предприетите мерки да се повдигне доверието. „Ние ще изпитаме само негативния ефект от някои необмислени решения. Ще имаме много силен и осезаем спад на приходите в бюджета и дълбоко се съмнявам, че те ще се ограничат само до 2 млрд. лева", очаква икономистът.
Доц. Йоцов съветва правителството да подпомогне населението, което ще загуби покупателна сила. Според него не трябва да се отпускат помощи, а да се действа чрез данъци. "Трябваше целият ДДС да спадне, а не само за някои избрани стоки и услуги", каза той. По думите му това поражда съмнение.
„Не видях тази мярка, за която много колеги настояваме - да се въведе някакъв необлагаем минимум. Това можеше да бъде съпроводено и с една лека промяна в увеличаване на прогресивността на облагането, за да има малко справедливост – за да може хората, които могат по-леко да понесат ударите, които се задават, да поемат допълнителна тежест за сметка на тези, които нямат тази възможност“, коментира икономистът.
По какъв начин инфлационните очаквания вдигат цените? Може ли да очакваме балонизиране и спукване на балон при недвижимите имоти? Какви са рисковете, пред които е изправен пазарът на труда в България? Защо въпреки очаквания спад на заетостта в икономиката е възможно коефициентът на безработицата да остане същият и дори да намалее? Ще успее ли България да реализира 2% ръст на БВП, каквато е прогнозата на Европейската комисия? Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.
23:20 | 13.09.22 г.