Хърватия се присъединява една година преди нас – много умело успяха да вземат изключение от инфлационния критерий, посочи той.
Той обаче изрази притеснение за следващата година, когато в еврозоната се очаква драстично забавяне на инфлацията до около 3,5% и не е ясно дали дали страната ни ще можем да покрие инфлационния критерий. Според него би било успешен ход да поискаме изключение заради войната и еднократни фактори.
„Трябва със сигурност да знаем, че приемането на еврото от 1 януари 2024 г. ще стане факт – и това ще бъде една допълнителна антикризисна мярка“, отбеляза финансистът.
По думите му не може да има притеснения за сериозно ускорение на инфлацията след приемането на еврото – наблюдаваното увеличение в новоприсъединили се членове като Прибалтийските държави е било около 0,3-0,4%.
„Правителството може успешно да се възползва от ситуацията със сравнително добрата доходност на дълга на страната, като емитира нов външен дълг в евро и долари по-късно през годината, коментира финансистът. – Рисковата премия, която България плаща над германските държавни ценни книжа, е около 80 базисни пункта, което е доста прилично – при Италия същата премия вече е около 2%.“
Катев определи макроикономическата ситуация в страната като "много стабилна", а фискалната политика на правителството като "по-скоро разумна" въпреки критиките за увеличен дефицит от около 5% заради закъснелите помощи за бизнеса за справяне с последиците от пандемията.
„Средствата вероятно ще се използват и за краткосрочни мерки като социални разходи, така и за дългосрочни инфраструктурни проекти с постепенно увеличение на инвестициите в тях“, каза Катев, като цитира последната средносрочна прогноза на Министерството на финансите.
В коментар за промяната на монетарните политики на централните банки в борбата им с инфлацията Катев прогнозира, че данните за април може да покажат преминаване на пика на повишаване на цените в САЩ. „Най-вероятно лихвеният процент в САЩ ще достигне 3,25-3,5% до края на годината, а очакванията са и Европейската централна банка да завърши годината с лихвени нива от 1,25-1,5%", посочи финансистът. Той смята, че пазарите са калкулирали 40-50% риск от рецесия в САЩ или растеж близо до нулата, като може да се очакват допълнителни 10-15 процента спад в цените на акциите при сегашните разпродажби.
Кои ще са дългосрочните ползи от приемането на еврото в България? Ще успеят ли управляващите прозрачно и ефективно да инвестират средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост? Какво още се случва на капиталовите пазари и как войната в Украйна ще се отрази на съперничеството между Китай и САЩ?
Отговорите на тези въпроси ще получите, ако гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.