Предвиденото през последните години разхлабване на фискалната политика, наложено от икономически, здравни, социални и външни предизвикателства, се очаква да продължи и през тази година. В прогнозния средносрочен период са заложени стъпки за фискална консолидация, като дефицитът от 3,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2023 г. ще достигне до 2,8% от БВП за 2025 г., съобщи Министерството на финансите след като правителството одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.
Министърът на финансите Асен Василев предлага за целия прогнозен период бюджетното салдо да е в рамките на ограничението за дефицит до 3% от БВП.
Проектът на средносрочна бюджетна прогноза (СБП) за периода 2023-2025 г. е разработен в очакване пандемията от COVID-19 да затихне, но се отчита икономическата несигурност и външните рискове за страната на първия етап на бюджетната процедура за 2023 г. В него са отразени само базови политики и допускания, чиито многогодишни трендове и перспективи са относително постоянни. Като се има предвид, че правителството трябва да приеме програма на за стратегическите цели за мандата на управление и предстои актуализация на Бюджет 2022 заради коалиционното споразумение, ще се наложи допълнително прецизиране и остойностяване на заложените разчети.
От Министерство на финансите посочват, че ще се изисква по-задълбочен преглед на политиките и реформите в сектори, предоставящи публични услуги.
Приходи и разходи
Разчетите в прогнозата на финансите за периода 2023-2025 г. отразяват тенденциите в актуалната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика, текущото законодателство и оценките за ефекта от приходните и разходните дискреционни мерки, в т.ч. и от временните мерки, породени от конфликта в Украйна.
В рамките на прогнозния период са заложени средства за обезпечаване на изпълнението на COVID-19 мерки само за първата година от периода в размер на 0,3% от БВП, при очаквания разпространението на пандемията да затихне.
При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 39%, за 2024 г. - 37,8% и за 2025 г. - 36,2%.
В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40-процентното правило по Закона за публичните финанси, като бележат спад от 36,3% от БВП през 2023 г. до 34,4% от БВП през 2025 г.
По отношение на разходите в следващите три години се наблюдава номинален годишен ръст, но като дял от БВП те намаляват от 42,3% от БВП до 39,0% от БВП.
Данъци и осигуровки
Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.
Осигурителната политика за периода 2023-2025 г. предвижда запазване на размерите и съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване на нивото на тази година, както и на размера на здравноосигурителната вноска – 8%.
Запазва се минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица на 710 лв. и минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители – 710 лв., както и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица за целия прогнозен период – 3400 лв.
В периода 2023-2025 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли всяка година с процент, определен като сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.
При заложените в прогнозата ръст на средния осигурителен доход и ниво на средногодишния хармонизиран индекс на потребителските цени, процентите по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване са съответно 9,1% за 2023 г.; 6,9% за 2024 г. и 5,4% за 2025 г.
За периода 2023-2025 г. се предвижда запазване на размера от 710 лв. на минималната работна заплата.
Мерки в здравеопазване и образование
Здравната политика на правителството в следващите три години ще е съобразена с целите и приоритетите на Националната програма за развитие: България 2030 за сектор „Здравеопазване“.
Предвидени са програми и мерки, които подпомагат изпълнението на специфичната препоръка на Европейската комисия към България да подобри ефективността на разходите на системата на здравеопазването и достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и чрез преодоляване на недостига на медицински специалисти.
Политиките в предучилищното и училищното образование са насочени към ефективна социализация на деца от ранна детска възраст, осигуряването на равен достъп до качествено образование, личностно развитие на децата и учениците, насърчаване на иновациите, квалификация на педагогическите специалисти, модернизиране на образователните институции, дигитализация на образованието.
Повече средства за отбрана
България ще продължи участието си в процеса на вземане на решения, както и в процеса на изграждане на отбранителни способности на НАТО и ЕС. Спазено е изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на България до 2024 г.
Диверсификация в енергетиката
Енергетиката продължава да е изправена пред зависимостта от внос на ресурси и енергия, нарастващите цени на вносните енергийни ресурси и промените в климата, отчитат в Министерството на икономиката.
Диверсификацията на газовите доставки и трасета и избягването на последствията от газови кризи обуславят ускоряване изграждането на междусистемните газови връзки със съседните държави. Проектите се изпълняват или ще бъдат реализирани със собствени средства на енергийните компании, с пари от европейския план за икономическо възстановяване, от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“, както и с използване на възможностите за привличане на средства от Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и стандартни търговски кредити.
Заделеният за България ресурс по инициативата REACT-EU е в размер на 1,283 млрд. лева, а средствата са разпределени в пет от действащите оперативните програми от програмен период 2014-2020 г., които позволяват финансиране на дейности, необходими за противодействие на COVID-19.
Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility) е ключова програма на Инструмента за възстановяване на ЕС и включва области, свързани със сближаването, двата прехода (екологичен и цифров), конкурентоспособността, производителността, здравеопазването и интелигентните иновации.
На 7 април 2022 г. Европейската комисия предложи за одобрение от Съвета Националния план за възстановяване и устойчивост на България. Финансовият пакет, от който страната ни може да се възползва, е 6,267 млрд. евро безвъзмездна финансова помощ.
Ръст на дълга
През следващите три години се наблюдава запазване на тенденцията на увеличение на дълга, като се предвижда към края на 2025 г. той да достигне 54,2 млрд. лв.
Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да продължи да нараства до ниво от 26,4% през 2023 г., 28% през 2024 г. и 29,5% към края на 2025 г.
12:03 | 13.09.22 г.