fallback

Малко над 1% от населението получава социални помощи

В същото време под прага на бедността през 2020 г. са били около 24% от българите

16:08 | 28.03.22 г.
Автор - снимка
Създател

Социалното подпомагане за хора с най-ниски доходи или изобщо без доходи има изключително ограничен обхват  – към момента получатели на месечни помощи са около 1,2 процента от населението, докато по данни на НСИ под прага на бедността през 2020 г. са били 23,8 на сто от населението на страната. Това се посочва в анализ на Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван на страницата на ИПИ. 

Според анализа предложенията на Министерството на труда и социалната политика за промени в социалното подпомагане са отдавна чакани и необходими. 

Измененията предвиждат подобряване на обмена до данни и регистри на служителите в системата на социалното подпомагане, както и облекчаване на някои рестриктивни санкционни разпоредби, свиващи достъпа до месечни помощи. Основната цел на проекта обаче е разширяване на обхвата на подпомагането и увеличаване на размера на подкрепата. За постигането на тази цел министерството предлага базата за определяне на помощите да бъде линията на бедност за съответната година, определена с постановление на Министерския съвет, вместо т.нар. гарантиран минимален доход, се припомня в анализа. 

Публичните ресурси, насочени към подпомагане на домакинствата с най-ниски доходи, представляват едва 2 процента от общите разходи за социално подпомагане, предвидени в бюджета за 2022 г., за сметка на редица други инструменти за социални трансфери без подоходен тест или с много широк обхват, смятат от ИПИ. В анализа се посочва, че цялостната архитектура на системата за социално осигуряване и социално подпомагане у нас не гарантира насочена и адекватна подкрепа, което логично води до ниска ефективност на трансферите за намаляване на бедността и неравенствата. 

Според ИПИ в основата на тези проблеми е обвързването на подпомагането с т.нар. гарантиран минимален доход (ГМД) – величина, чийто размер се определя и изменя без никаква връзка с обективни критерии. Така например, през последните повече от 10 години гарантираният минимален доход почти не е променян. През 2009 г. гарантираният минимален доход е 65 лв., а след 2018 г. е фиксиран на сегашното си ниво – 75 лв. Докато през 2009 г. нивото на ГМД е над 27 процента от минималната работна заплата в страната, то през 2021 г. е вече едва 11,5 процента. Това естествено води до свиване както на броя на бенефициентите, така и на размера на изплащаната помощ. За разлика от това, линията на бедност се определя всяка година, стъпвайки на обективни данни на НСИ, посочват от ИПИ. 

Въпреки че конкретните параметри за всеки отделен вид социална помощ, както и за определяне на потребностите за различните типове домакинства се определят в правилника за прилагане на закона, представената предварителна оценка на въздействието на предложените от социалното министерство промени дава индикации, че броят на подпомаганите лица и семейства и размерите на подпомагането ще бъдат увеличени. Безспорно това е стъпка в правилната посока и ще реши поне частично дълго заобикаляни проблеми в усилията за намаляване на риска от бедност и социално изключване, смятат от ИПИ. 

Според Лъчезар Богданов осигуряването на адекватна социална подкрепа на домакинствата в дълбока бедност е важен фактор за успеха на други политики с дългосрочно значение. Така например, включването и задържането на деца в училище е основен инструмент за увеличаване на възможностите за икономическа активност и трайно преодоляване на социалното изключване в бъдеще. Успехът на тези мерки обаче е изправен пред предизвикателството на дълбоките материални лишения сред част от децата в уязвими групи, се посочва в анализа.

/БТА/

 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:10 | 14.09.22 г.
fallback