Когато се наслагват външни за икономиката явления – едното природно, каквото беше пандемията, а другото политическо като войната, няма начин това да не породи несигурност на пазарите и първата реакция е да се променят цените. Започва запасяване, започва корекция на цените и трупане на рискови буфери, но намесата на държавата за регулиране на цените е вредна.Така коментира по bTV последствията върху икономиката финансистът Емил Хърсев.
Инфлационният натиск
„Винаги в икономиката важи правилото да калкулираш не на база на фактическите разходи, а на очакваните в бъдеще. Реакцията на цените в посока към увеличение винаги е по-бърза и предварителна, вероятно има и спекулативен елемент, но това е пазарната икономика“, посочи той.
Според бившия министър на социалната политика Христина Христова цената на парите на хората намалява, намалява и цената на труда.
„Да не говорим за инфлационния натиск върху домакинствата и семействата с ниски доходи. При актуализацията на бюджета през юли трябва да се помисли за новата ситуация“, съветва тя.
Христова напомни, че има програма за енергийна ефективност, но е на мнение, че тя трябва да се разшири.
По думите ѝ държавата може да се намеси на пазара, но временно, с мерки за бизнеса като противодействие на фалити и загуба на работни места.
Емил Хърсев потвърди, че и заплатите ще реагират съответно, а намесата на държавата в посока да регулира цените е вредна, но е съгласен, че тя трябва да се грижи и подпомага тези, чието съществуване е застрашено.
Той отбеляза, че пазарът се влияе от потреблението, а като реакция може да се очаква хората да преминават в други разходни групи.
Бежанци на пазара на труда
Христина Христова смята, че от една страна, бежанците от Украйна са разходи за социалната и здравната система, но от друга – може да са свежа струя за пазара на труда.
„От години бизнесът има проблеми с дефицит на определени професии“, коментира още тя и потвърди, че имаме Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, а бизнесът вече потвърди, че има капацитет да поеме нови 150 хиляди работни места.
Според Емил Хърсев ефектът от това ще е изцяло положителен.
„Поне това показва практиката на Германия – една от най-големите гостоприемници на мигрантска общност, аргументира се финансистът. – Тези хора се интегрират в трудовия пазар, работят, плаща.“