След няколкочасово заседание парламентарната Комисия по бюджет и финанси одобри на първо четене Закона за държавния бюджет за тази година. Малко преди това бяха гласувани и разчетите на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) и Държавното обществено осигуряване (ДОО).
Традиционно становища по план-сметката изразиха депутати и гости - представители на бизнеса, различни ведомства и организации и синдикатите. Като цяло проектът на бюджет получи доста сериозни критики още от самото му публикуване преди няколко седмици. Фискалният съвет също бе изключително критичен, макар че по време на днешните дебати председателят му Борис Грозданов обяви, че съветът подкрепя проекта, защото финансовото министерство успешно се възползва от деругацията на фискалните правила и извънредната обстановка, свързана с пандемията, и успява да засили социалната функция на бюджета.
Според бизнеса заложеният ръст на икономиката е нереалистичен, а ускоряването на инфлацията е огромен проблем. Фискалният съвет пък предупреди, че прогнозният дефицит ни отдалечава от еврозоната. Друг проблем на план-сметката е заявката, че това е „базов бюджет“, както сам го определи финансовият министър Асен Василев, а през юни тепърва ще има актуализация, която вече ще е отражение на новите политики, договорени от коалицията. За това предупредиха и от КНСБ, като Пламен Димитров обясни, че за осъвременяването на пенсиите след 1 юли вероятно ще са нужни допълнителни 600-700 млн. лв. „В разчетите са предвидени 317 млн. лв. за преструктуриране на администрацията, но за приходните агенции, които имат реален принос за подобрената събираемост, няма заложено за увеличение на заплатите. „Български пощи“ също не са включ ни. За тях са нужни 97 млн. лв. допълнително, а през 2018 г. и 2019 г. г-н Кирил Ананиев не изплати обещаното, съжалявам, че трябва да го кажа, но всички искаме те да са по-ефективни и дигитализирани“, каза Димитров.
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) също не постигна единодушна подкрепа на проектите на бюджетните закони.
Най-съществената част от дебатите бе обявеното от председателя на бюджетната комисия Любомир Каримански предложение от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 г. да бъдат извадени над 90 параграфа, които предлагат промени в други закони. Той уточни, че между първо и второ четене ще отпаднат параграфите от 10 и 104 в преходните и заключителни разпореди, защото в тези разпоредби се предлагат промени в десетки закони заради преструктурирането на министерствата и преместването на агенции и държавни предприятия от едно министерство в друго.
Наличието на тези промени е притеснително, защото са свързани с реформа и в съдебната система. По-конкретно с промени в закона за съдебната власт се създава Държавна агенция по вписванията към Министерски съвет. Под нейно управление ще бъдат различни регистри - за кадастъра, имотния регистър, за нотариусите и нотариалната дейност. „Нека не поддържаме порочната практика на ГЕРБ с промени в преходните разпоредби да се изменят важни закони, без да са минали задължителна оценка на въздействието и обществено обсъждане“, обясни Каримански.
Предложението се прие добре от всички присъстващи, включително и от финансовия министър Асен Василев. Венеция Ангова от „Продължаваме промяната“ само подчерта, че някои от предложенията са. защото се търсят „бързи решения за отлежали проблеми“.
„Съгласни сме за преходните и заключителни разпоредби, бюджетът отдавна се ползва за промяна в нормативи, които не са били приети навреме“, каза Асен Василев. На въпрос за детските градини в София той посочи, че държавата е готова да предостави свои имоти, тъй като нямало общински, които да отговарят на изискванията и било въпрос на организация от страна на Столична община процедурите да се задвижат. „13 млн. лв. компенсации сме предвидили за родители на деца, които не са били приети в общинско детско заведение“, каза финансовият министър.
Относно сериозното разминаване между прогнозата на МФ и БНБ по параметрите на бюджета и макрорамката управителят на БНБ Димитър Радев обясни, че прогнозата на БНБ е направена преди последните данни за изпълнението на бюджета и преди да бъде обявена капиталовата програма на правителството, което има съществено отношение към инфлацията и доходите
„Сега по-скоро фокусът трябва да бъде към изпълнението на бюджета, а не толкова в съставянето . Очаквам по-дисциплиниран бюджет. Също така ще предложа да бъде изготвена съгласувателна таблица за параметрите на касова база и начислена основа. Също така, преди години финансовото министерство спря да публикува емисионния си календар, но ако има по-структурирано представяне на намеренията за финансирането бюджета, това ще бъде създаде предвидимост“, обясни Радев.
Както обещаха, ГЕРБ бяха изключително критични към разчетите, особено в частта за заложения дефицит и дълг. Асен Василев обаче обясни, че ако капиталовите разходи бъдат махнати, хазната дори ще е на излишък от 1,7% . Според него не е в компетенциите на финансовото министерство готовността на отделните министерства и конкретното разходване на заложената инвестиционна програма.
„Освен основен финансов закон, бюджетът е и политически закон. В този закон ръстът е надценен и доста оптимистичен, защото в основата му са капиталовите разходи. За 2021 г. 6,1 млрд. лв. бяха заложени за капиталови разходи, но бяха реализирани едва 3,7 млрд. лв. Поне до средата на годината Планът за възстановяване и развитие няма да бъде приет от ЕК. Можем да разчитаме евентуално на аванс, но е много малко вероятно. Този основен източник за растеж на инвестициите е силно несигурен. Това не е годишен бюджет, а само до средата на годината, но в рамките на предложения дефицит. Това какво значи – разчита се на нереализирането на капиталовите разходи или разчитаме инфлацията да напълни хазната с допълнителни приходи, така че да се изпълнят политиките“, каза бившият финансов министър Кирил Ананиев. От ГЕРБ са категорични, че разчетите са проинфлационни и ще спомогнат за обедняването на гражданите. По думите на Ананиев бюджетът може да бъде определен и като изборен.
От ДПС обявиха, че са съгласни с отпадането на параграфите от преходните разпоредби, но не са съгласни с много други неща и ще внесат своите предложения.
От „Демократична България“ защитиха разчетите и обявиха, че има резерви както по отношение на разходите, така и за приходите.
От БСП са съгласни с план-сметката. „Атаката, че бюджета се различава от прогнозите на БНБ, Световната банка и т.н., са развеселяващи. Колеги, гледайте какво правят другите в ЕС – Франция, Италия, Испания имат над 5% дефицити, САЩ – 7,8%. Българите летят над океана към САЩ, не плуват по Резовска река. Няма смисъл от финансова дисциплина, ако не е съчетана с растеж“, каза социалистът Румен Гечев.
От Националното сдружение на общините приветстваха увеличението с 30% на капиталовата субсидия и с 15% на изравнителната, но обявиха, че не е достатъчно и не може да компенсира инфлацията и цената на електроенергията.
Бюджетът накратко
Заложеният ръст на БВП за тази година е 4,8%, дефицитът ще достигне 4,1%, а безработицата е изчислена на 5%. Очаква се ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) на България от 4,8%, 5% безработица и дефицит с Covid мерките от 4,1 на сто и 2,5%, ако не се включват тези мерки.
Според разчетите общите разходи ще достигнат 63,2 млрд. лева, или 44,2% от очаквания размер на БВП. По тези сметки разходите нарастват с близо 7 млрд. лева спрямо предварителния отчет за 2021 г., или с около 12,3%. Приходите в проекта за държавен бюджет за 2022 г. са заложени на ниво от 57,253 млрд. лева, дефицитът пък ще бъде 5,9 млрд. лв. (4,1% от БВП).
Държавата ще търси на международните дългови пазари общо 7,3 млрд. лева тази година - като 3 млрд. лева ще са за рефинансиране на стари дългове, а 4,3 млрд. лева ще са нов дълг. Общо разходите за социално подпомагане и грижи възлизат на 20,755 млрд. лв., за здравеопазване - на 8,343 млрд. лв., за образование - на 6,407 млрд. лв., а заедно с това правителството е заложило изключителен ръст в инвестиционните разходи – от 3,7 до 8,2 млрд. лева.
09:39 | 14.09.22 г.