Нинова е готова с проект на Закона за събиране на вземанията

Вече сме готови с проекта на Закон за събиране на вземанията, който е обсъден и с неправителствените потребителски организации. Това заяви на брифинг вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова.

„Преди това темата бе обсъдена на експертния съвет „Правосъдие“ на управляващата коалиция и има политическо съгласие за ред и правила“, каза тя, цитирана в прессъобщение от ведомството.

Към момента тази материя все още не е добре уредена в българското законодателство.

В новия проект се предвижда да има публичен регистър на фирмите, които се занимават със събиране на вземания (т. нар. колекторски фирми). Той ще се води в Министерството на икономиката и индустрията от Комисията за защита на потребителите (КЗП).

От представянето на Нинова стана ясно още, че в законопроекта има изискване фирмите конкретно да посочат, че се занимават с дейност по събиране на вземания. Тя допълни, че членовете на Управителните органи на тези фирми не трябва да са осъждани и срещу тях да няма наказателни преследвания. Кредиторът, който прехвърля вземането, трябва предварително писмено да уведоми длъжника, че го прехвърля и на кого го прехвърля. По този начин длъжникът ще знае коя фирма може да дойде и да му поиска тези пари. Длъжникът може да предяви своите претенции, като оспори това вземане. Оспорването от страна на длъжника спира търсенето на вземането и изпълнението, стана ясно от думите на Нинова. 

„Гледали сме да защитим най-вече интересите на гражданите и затова сме разписали при какви условия колекторските фирми могат да събират тези вземания“, каза още министърът.

В закона ще бъдат забранени действия и практики по събирането на вземания чрез тормоз и принуда (физическа или психическа), осъществяване на телефонни повиквания в периода от 20:00 ч. до 07:00 ч. сутринта, както и в почивни и празнични дни. Контролът ще се осъществява от КЗП, а неспазването на задълженията по договора ще се наказва с глоба и отнемане на лиценз.

Икономическият министър поясни още, че новият кредитор, който получи вземането, ще води регистър на цялата писмена документация, която осъществява с длъжника, за да има винаги яснота за кореспонденцията помежду им.

Също така, новият кредитор няма право да иска каквото и да е плащане, различно от посоченото в договора с първоначалния кредитор.

В заключение Нинова заяви, че е абсолютно наясно срещу какво се изправя. „В оборот са 4 млрд. лв. по този въпрос и сме наясно каква сила имаме срещу себе си“, каза още тя. И изтъкна, че няма да се откаже, защото хората имат нужда от тази закрила. „Да видят, че има държава, която няма да позволи произвол върху тях и техните семейства“, каза Нинова.

Задачата обаче няма да е лесна, а по казуса се говори от години.

Investor.bg припомня, че България продължава да бъде единствената държава в Европейския съюз, в която не са уредени законодателно проблемите при изпадане в неплатежоспособност на частноправните субекти, или т. нар.„личен фалит“. По темата от години се упражняват и политическите партии, а тя пък е пряко свързана със статута и механизмите на работа на колекторските фирми.

В края на 2020 г. парламентът почти единодушно прие да се премахне т. нар. „вечен длъжнкик“ и да се въведе възможност частни и физически лица да започнат „от нула и на чисто да градят своята семейна икономика“. Промените са заложени в Закона за задълженията и договорите и бяха внесени от ВМРО, които бяха припознали проблема с личния фалит и производните му като своя кауза. Съгласно гласуваните изменения с изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, стига те да не са отсрочени или разсрочени.

Това, разбира се, не се хареса на колекторските фирми и бизнеса, тъй като на практика вземанията им стават несъбираеми и кредиторите губят парите си завинаги. Става дума за дългове както към банки, фирми за кредити и комунални дружества, така и към всякакъв друг вид кредитори, включително други физически лица. Законопроектът предвижда шест изключения, в които давността няма да се прилага:

1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357 ЗЗД; 2. за непозволено увреждане; 3. за неоснователно обогатяване; 4. за издръжка; 5. за трудово възнаграждение; 6. за обезщетения по Кодекса на труда.