Парламентът одобри на две четения законопроект за ратифициране на Паралелното споразумение за защитен механизъм между Република България като кредитор и Единния съвет за преструктуриране като кредитополучател, подписано от председателя на Единния съвет за преструктуриране, съобщи БТА. Законопроектът бе внесен от Министерски съвет.
Ратификацията касае изпълнението на ангажиментите на страната ни във връзка с членството в Банковия съюз. Вносителите припомнят, че от 2020 г. България участва равноправно в Единния надзорен механизъм и в Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), който е една от структурите за справяне с потенциални проблеми в значимите банкови институции в еврозоната.
Основен елемент на ЕМП е изграждането на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), който следва да достигне целевото си ниво в размер на 1 на сто от гарантираните депозити в кредитните институции в държавите членки, участващи в Банковия съюз, до 31 декември 2023 г. В мотивите към законопроекта се посочва, че целта е разработване на общ защитен механизъм на ЕФП, който да осигури финансиране в процеса на преструктуриране на кредитни институции в Банковия съюз, когато средствата в ЕФП не са достатъчни и не могат да бъдат осигурени чрез пазарно финансиране.
Общият защитен механизъм включва револвираща кредитна линия от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), който осигурява подкрепа от името на еврозоната, и паралелни защитни механизми (револвиращи кредитни линии), които се предоставят от всяка участваща (в Банковия съюз) държава членка извън еврозоната, уточняват още вносителите.
Максималната сума на паралелното споразумение за защитен механизъм между Република България като кредитор и ЕСП като кредитополучател е определена на 187,923 млн. лв. Това е максималната сума, до която могат да бъдат предоставени заеми от България. Планирано е сумата да бъде заложена в държавния бюджет за 2022 г.
Страната ни, в ролята на кредитор, сама ще преценява за всеки конкретен случай дали да отпусне искания заем.
"Тези малко под 200 млн. лв. се включват в бюджета всяка година на България. Те се ползват само когато България е съгласна спрямо решенията на Единния механизъм за преструктуриране и този кредит е на основата на пазарни условия. Т.е. тук не става дума, че българската държава ще подарява някакви пари на банки в криза", обясни Румен Гечев от БСП, цитиран от БНР.
Съгласно ратификацията всеки заем се отпуска с първоначален падеж до 3 г., като падежът може бъде удължен за целия заем или за част от него до максимум 5 години.
Общият защитен механизъм е крайна мярка и представлява допълнителна защита, която ще е на разположение в случай на недостиг на средства в Единния фонд за преструктуриране. Той ще укрепи и допълни рамката за преструктуриране на Банковия съюз и ще гарантира запазването на финансовата стабилност.
Предоставените средства по линия на общия защитен механизъм изцяло ще бъдат възстановени от вноски на банките.
Споразумението налага стартиране на нова процедура по подписване и ратификация от всички страни по него.