Експертен съвет ще обсъжда нов закон за колекторските фирми

Вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова инициира експертен съвет на управляващата коалиция за Закон за колекторските фирми. Това става ясно от съобщение на сайта на икономическото ведомство.

Целта на работната среща е да бъде обсъден и изготвен проект на Закон за статута и механизмите на работа на търговските дружества, извършващи дейности по събиране на вземания по потребителските договори (т.нар. колекторски фирми). Идеята на предложението, изготвено от екипа на Нинова, е да се регламентира колекторската дейност. Основни акценти към проекта на закона ще бъдат създаването на ясни правила, ред, защита правата на гражданите и отделяне на извършващите коректно своята дейност колекторски фирми от такива, които действат на ръба на закона.

От ведомството припомнят, че в чл.4, ал.1 от Сътрудничеството между Коалиционните партньори е заложено те да образуват до 18 експертни съвети с консултативен характер, като тяхната структура следва темите и политиките от дневния ред на съответната работна среща. Работните срещи се провеждат най-малкото веднъж месечно, като могат да бъдат по график или по искане на коалиционен партньор в удобно за всички време и място на територията на гр. София.

Поканата за експертен съвет е за днес, 6 януари 2022 г., от 14:00 ч. в сградата на Народното събрание. 

Investor.bg припомня, че България продължава да бъде единствената държава в Европейския съюз, в която не са уредени законодателно проблемите при изпадане в неплатежоспособност на частноправните субекти, или така нареченият „личен фалит“. По темата от години се упражняват и политическите партии, а тя пък е пряко свързана със статута и механизмите на работа на колекторските фирми.

В края на 2020 г. парламентът почти единодушно прие да се премахне т. нар. „вечен длъжнкик“ и да се въведе възможност частни и физически лица да започнат „от нула и на чисто да градят своята семейна икономика“. Промените са заложени в Закона за задълженията и договорите и бяха внесени от ВМРО, които бяха припознали проблема с личния фалит и производните му като своя кауза. Съгласно гласуваните изменения с изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, стига те да не са отсрочени или разсрочени.

Това, разбира се, не се хареса на колекторските фирми и бизнеса, тъй като на практика вземанията им стават несъбираеми и кредиторите губят парите си завинаги. Става дума за дългове както към банки, фирми за кредити и комунални дружества, така и към всякакъв друг вид кредитори, включително други физически лица. Законопроектът предвижда шест изключения, в които давността няма да се прилага:

1. от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357 ЗЗД; 2. за непозволено увреждане; 3. за неоснователно обогатяване; 4. за издръжка; 5. за трудово възнаграждение; 6. за обезщетения по Кодекса на труда.

Въпреки че редица експерти, институции и бизнеси се обявиха категорично против промените, депутатите направиха и още изменения в първоначално предложения текст – предвидиха, че за абсолютната давност ще се прилагат две разпоредби на Закона за задълженията и договорите, които се отнасят до познатата обща давност – чл. 115 и чл. 118. Това на практика означава, че абсолютна давност няма да тече между близки роднини, докато трае съдебният процес за вземането.

Повечето институции и организации, които бяха против текстовете за 10-годишната давност, се обединиха около тезата, че промяната е нескопосан опит на управляващите да решат проблемите на вечните длъжници, без изобщо да се позоват на познатите в европейското законодателство процедури, каквато е „личният фалит“.

През 2020 г. ВМРО успяха да внесат в деловодството на Народното събрание Законопроект за защита на физическите лица при неплатежоспособност. Текстът имаше доста неясни моменти, в него липсваше конкретен механизъм, чрез който да се отчете доколко добросъвестен е длъжникът, а впрочем, такъв липсва и в Закона за задълженията и договорите. Другият проблем със законопроекта на ВМРО беше, че той така и не стигна до обсъждане в пленарната зала.

Темата от години повдига и Мая Манолова. Като председател на "Изправи се.БГ! Ние идваме!" тя успя да внесе проект на Закон за частния фалит, с който „да се даде втори шанс на добросъвестните физически лица и техните семейства, изпаднали в трайни финансови затруднения поради безработица, здравословни проблеми, загуба в семейството, природни бедствия и други“.

Манолова се опитваше да намери решение на проблема и като омбудсман. Основен мотив тогава беше, че средно за година българите забавят плащания за около 800 млн. лв., като в тази сума влизат дългове към банки, фирми за бързи кредити, лизингови компании, колектори и към различни монополни дружества. Никоя политическа сила тогава не припозна идеята.

В началото на 2021 г. сегашният омбудсман Диана Ковачева изпрати поредна препоръка до председателя на Асоциацията на колекторските агенции в България Райна Миткова – Тодорова, в която призова да не се допускат подвеждащи за гражданите практики от страна на фирмите за събиране на вземания, членове на тяхната асоциация. В писмото ставаше дума за колектори, които притискат гражданите да подписват споразумения за признаване на задължението си. Така на практика фирмите за събиране на вземания заобикалят приетите промени в Закона за задълженията и договорите, с които се регламентира 10-годишната давност на физическите лица.

Поводът за написване на препоръката на омбудсмана бяха жалби и сигнали до институцията на граждани, пострадали от подобна практика, включително сигнал и от Асоциацията за защита на потребителите. В препоръката си Ковачева подчертаваше, че е сезирана за случаи, в които от вземането на хората се прехвърля чрез цесия само главницата, така колекторските фирми търсят от длъжника освен главницата и лихви, и разноски.