Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към 31 октомври възлиза на 41,411 млрд. евро, което е с 2,068 млрд. евро (5,3%) повече в сравнение с края на същия месец на миналата година. Така той представлява 63,1% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
Експертите на централната банка изчисляват, че към края на октомври краткосрочните задължения са 6,271 млрд. евро и се увеличават с 652,5 млн. евро (11,6%) спрямо година по-рано.
Дългосрочните задължения достигат 35,140 млрд. евро, като се увеличават с 1,416 млрд. евро (4,2%) спрямо година по-рано.
Към края на октомври 26,765 млрд. евро (64,6%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година.
В евро са деноминирани 82,9% от брутните външни задължения, при 83,6% година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на октомври е 8,208 млрд. евро и спрямо година по-рано расте с 216,7 млн. евро (2,7%).
Външните задължения на БНБ са 1,882 млрд. евро, като се повишават с 1,046 млрд. евро (125,2%) спрямо края на октомври миналата година.
Външните задължения на сектор Други парични финансови институции са 4,579 млрд. евро и се увеличават със 762,9 млн. евро (20%) спрямо края на октомври 2020 г.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 12,350 млрд. евро и нарастват с 273,2 млн. евро (2,3%) спрямо октомври миналата година.
В централната банка отчитат, че вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,391 млрд. евро в края на октомври 2021 г., което е с 230,9 млн. евро (1,6%) по-малко в сравнение с година по-рано. То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 34,8% към края на октомври 2021 г., при 37,2% година по-рано.