За месец парите в Сребърния фонд са се увеличили с 39 млн. лв.

В края на август средствата, натрупани в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, по-известен като Сребърен фонд, са достигнали 3,510 млрд. лв., което с 39 млн. лв. повече, отколкото бяха през юли и с 218 млн. лв. повече, отколкото в края на миналата година. Това става ясно от данни на Министерство на финансите (МФ).

От въпросните 3,510 млрд. лв. 3,452 млрд. лв. са депозирани в отделна сметка в БНБ. Трансферираните през август 2021 г. средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в Държавното обществено осигуряване (ДОО) са в размер на 38,29 млн. лв. За сравнение, месец по-рано сумата бе 8,15 млн. лв.

Общо за второто тримесечие от годината са били трансферирани 133,63 млн. лв. За сравнение, за цялата 2020 г. сумата е 188,68 млн. лв. Любопитно е, че за първото тримесечие на тази година са били прехвърлени едва 36,97 млн. лв.

Припомняме, че Сребърният фонд бе създаден през 2007 г. с около 2 млрд. лв., като за 14 години в него са се натрупали едва 1,35 млрд. лв. допълнителни средства. Предназначението му е да подкрепя пенсионната система, но реално средствата в него не биха стигнали за изплащане на пенсиите дори за няколко месеца. Дефицитът в системата възлиза на над 5 млрд. лв. за 2020 г., за тази все още няма конкретни изчисления, особено с оглед на последните промени и надбавките от 120 лв.

От 2011 г. парите във фонда не носят никаква доходност и седят на депозит в БНБ при нулева лихва. 

Според годишния доклад за състоянието на Сребърния фонд в средносрочен хоризонт при прилагания досега консервативен подход активите на фонда ще се управляват при спазване принципите на надеждност, ликвидност и прозрачност под формата на депозит в централната банка или други инструменти по сметки в БНБ. С оглед гарантирането на устойчивост на държавната пенсионна система по-рисково инвестиране на средствата на фонда не е приемливо, подчертава се в документа.

В подкрепа на това е и продължаващата конюнктура на ниски и отрицателни лихви. В дългосрочен план при благоприятно развитие на пазарните условия анализът на възможността за по-активно управление на средствата на фонда и диверсификация на инвестициите ще бъде на база оценка на степента на риска, както и оценка на възможния нетен доход след приспадане на разходите за управление на инвестициите и други разходи, съгласно закона.

Времевият хоризонт на средносрочната стратегия за инвестиране на средствата от фонда е периодът 2021-2023 година и акцентира върху управлението на паричния ресурс в средносрочен аспект. Според МФ в текущата външноикономическа ситуация прилаганият към момента консервативен подход е оптимален, тъй като елиминира риска от реализиране на инвестиционни загуби и гарантира запазването на номиналния размер на акумулираните във фонда публични ресурси. Заради това най-добрата алтернатива за инвестиране ще продължи да бъде депозирането им в отделна сметка в централната банка или други инструменти по сметки на БНБ.