От КНСБ предлагат служебното правителство да включи в проекта за бюджетни промени увеличение на максималния осигурителен доход от 3000 на 3600 лева от 1 октомври тази година, предава БНР.
Вчера социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) подкрепиха проектите за актуализация на държавния бюджет, на бюджета за общественото осигуряване и на Здравната каса, които залагат повишение на разходите. Беше одобрена промяна на прилаганата тежест на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула, по която се изчисляват пенсиите.
В първоначалните варианти на НОИ беше предложен вариант със и без нарастване на максималния осигурителен доход. Управителят на НОИ Ивайло Иванов изрази становище, че е допустимо и вдигане на максималния осигурителен доход, като се подготвят различни разчети, за да се види колко допълнително ще са приходите, реализирани в бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) при увеличаване на максималния осигурителен доход. Дадени са варианти и с 3300 лева, и с 3600 лева, но политическото решение предстои.
От друга страна, работодателите в лицето на Българската стопанска камара (БСК), подкрепят запазването на тавана за максималния осигурителен доход на 3000 лв. и запазване на размерите на осигурителните вноски. Това се посочва в становище на камарата относно решенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
От КНСБ имат и други предложения. Сред тях е мярката за подкрепа на заетостта 60/40 да бъде трансформирана в 75/100 за времето, когато предприятия са принудени да не работят заради пандемията от Covid-19.
От синдиката припомнят, че по отношение на финансирането на мерките за подкрепа на заетостта, а именно 60/40 и 80/20, страната ни винаги има възможност да поиска допълнителни средства по механизма SURE ("Подкрепа при извънредни ситуации за намаляване на рисковете от безработица"), откъдето до момента е получила само 511 млн. евро. Това са едва 0,55 на сто от общата сума за над 93 млрд. евро, която Европейската комисия разпредели по този механизъм. С получените пари у нас са подпомогнати най-малък процент от заетите спрямо останалите страни членки на ЕС, казват от синдиката.
От КНСБ са категорични, че тук става въпрос за пропуснати ползи в значителен размер, тъй като заемите по този инструмент не се калкулират в салдото по държавния бюджет, което означава, че те няма да влошат предварително заложения дефицит и биха улеснили целия процес по предстоящата актуализация.
Това е заем за покриване на краткосрочни мерки за запазване на заетостта, който е изключително изгоден заради дългосрочния си характер на връщане и ниските лихви. Страни със сходно икономическо развитие и население като България са се възползвали много повече от тези средства, като например Румъния е получила 4 млрд. евро, или осем пъти повече от нашата страна, изтъкват от синдиката.
06:01 | 14.09.22 г.