Modern Diplomacy: България се изправя пред някои трудности, за да приеме еврото

Докато преследваше членство в Европейския съюз (ЕС) в началото на хилядолетието, България започна да обсъжда и евентуалното си присъединяване към еврозоната. Честно казано, броят на колебливите експерти и политици не е малък. Освен това никоя държава не е приела общата валута от 2015 г., когато Литва се отказа от валутата си след балтийските си съседи.

На фона на Brexit и предизвиканата от пандемията двойна рецесия е трудно да си представим, че на това ще бъде сложен край точно сега. България демонстрира постоянен ангажимент да приеме общата европейска валута, утвърден в договора за присъединяване към ЕС от 2007 г. Въпреки това мнозина казват, че страната остава в чакалнята на еврозоната без ясен път за излизане от нея, пише Modern Diplomacy, предава БГНЕС.

Националният план за въвеждане на еврото

Със своя Национален план за въвеждане на еврото (NPIE) България се опитва да обърне играта. Според документа българите ще преминат през само един месец регулиране, преди да могат да спрат да използват лева. Това означава, че еврото и левът ще бъдат легални платежни средства в страната само за месец. Единствената помощ за потребителите ще бъде използването на стоки с етикети с двете цени за още пет месеца.

Според този строг график България ще трябва да консолидира своите публични финанси през следващите две години. Всъщност, преди дадена държава да може да приеме общата валута, тя трябва да се придържа към няколко строги макроикономически критерии. По-конкретно, кандидатът трябва да докаже, че валутата му е стабилна и публичните му финанси също са стабилни. За късмет на България, валутните курсове не са проблем поради валутния борд, който тя прие през 1997 г. Въпреки това, дори кратък преглед на останалите четири изисквания ясно показва колко трудно ще бъде присъединяването към еврозоната.

Инфлацията пак ще се превърне в предизвикателство

Един от най-трудните критерии, които държава като България трябва да изпълни, е този, свързан с инфлацията. Интуитивно, като се има предвид, че инфлацията измерва промяната в цените в дадена икономика, има проста причина зад този показател. Всъщност, разрешението за държава, в която цените се увеличават твърде бързо, може да дестабилизира подобните на нея и да отслаби еврото.

Исторически погледнато България е имала по-ниски нива на инфлация от своите съседи от Западните Балкани, повечето от които са извън ЕС. Независимо от това, цените варират доста силно от края на 1980 г. до хиперинфлационната криза през зимата 1996–1997 г.

От техническа гледна точка средностатистическата инфлация в страната за 12 месеца (на годишна база) трябва да се задържи под т.нар. референтна стойност. Референтната стойност е равна на средната стойност от трите най-малки инфлационни нива сред страните от ЕС плюс 1,5 процентни пункта. Показателно е, че, позовавайки се данните за март 2021 г., България преодолява целта само с 0,066%.

Предизвиканата от пандемията криза леко изкриви тези изчисления, създавайки впечатление за сближаване надолу между страните от ЕС. Всъщност колапсът както на предлагането, така и особено на търсенето доведе до намаляване на инфлацията във всички области. Нещо повече, неравенството на възстановяването след кризата създава нова празнина. Всъщност сега България демонстрира комфортен отговор на критериите, тъй като нейната 12-месечна инфлация е с 0,13% по-ниска от референтния праг.

Все пак това други правителства на ЕС скоро ще премахнат фискалната подкрепа и техните икономики трябва да се изправят пред текущ скок на инфлацията. По този начин структурните различия между икономиката на България и нейните слабости най-вероятно ще надделеят в близко бъдеще. Преди пандемията инфлацията в България надхвърли прага с 0,67%. Следователно трябва да се очаква трудностите за София да се повторят.

Бюджетен дефицит: Наследственост от пандемията

Друг критерий, може би по-известен като „критерий за конвергенция“, се занимава с бюджетни дефицити и излишъци, или по-конкретно с тяхното съотношение към БВП. С по-прости думи, правителството изпада в бюджетен дефицит, когато разходите му са по-високи от потоците на приходите. Държавата трябва да покрие липсващата сума чрез средства, различни от фискални приходи. Най-често българското правителство изтегля пари от „фискалния резерв“ - по същество минали спестявания. Освен това България също иска пари от международните пазари, като емитира различни видове публични облигации.