Фискалният съвет: Пространството за маневреност в бюджета е ограничено

Макар че бюджетът е в добро здраве, няма фискално пространство да се правят популистки ходове. Това е само един от изводите в последния доклад на Фискалния съвет, посветен на Конвергентната програма на България. „Нарастването на текущите разходи във връзка с преодоляването на пандемията значително ограничава фискалното пространство за маневреност в бюджета. Затова е необходимо всички бъдещи предложения по посока повишаване на разходите да бъдат задълбочено анализирани и оценени. Заложената политика на консолидация в следващите години обуславя риск от потискане на инвестициите, тъй като вместването на държавния сектор в 40% от БВП може да се осъществи основно за тяхна сметка“, пише в документа.

Повишено внимание към дълга

В Конвергентната програма на Министерството на финансите за 2021-2023 г. в края на периода се залага ниво от 29,3% от БВП. Към настоящия момент то не предоставя съществен риск пред публичните финанси, поради което анализът на динамиката му не заема централно място. На първо място, нивото на дълга е значително по-ниско от Маастрихтския критерий за конвергенция (60%). Второ, то е сред най-ниските в Европейския съюз. Трето, наблюдава се положителна корекция – през 2020 г. фактическото съотношение между дълга и БВП е по-добро от заложеното.

Повишаването на съотношението на дълга през 2020 г. не е свързано само с увеличението му в абсолютна стойност, но и с понижаването на номиналния размер на БВП, пише в анализа на Фискалния съвет.

Експертите подчертават, че нивото на дълга е устойчиво и значително под изискването на фискалното правило, но темповете на нарастването му са ускорени, като съществуват и допълнителни рискове в тази посока с оглед на повишаването на публичните разходи. По тази причина според тях е необходимо динамиката на дълга да се следи задълбочено. Според Закона за държавния бюджет на Република България през 2021 г. се допуска нарастване на лимита на дълг, който държавата може да емитира в рамките на бюджетната година, с 4,5 млрд. лв. – до 31,9 млрд. лв. За първото тримесечие на 2021 г. се наблюдава превишение на разходите над приходите по Консолидираната фискална програма. Реализираното положително салдо през април се дължи на еднократния приход от концесията на Летище София, а през май салдото отново е отрицателно.

Същевременно противоепидемичните мерки са продължени отвъд първоначално заложения времеви хоризонт. На фона на динамиката на показателите по Консолидираната фискална програма запазването на тези мерки води до значително нарастване на разходите и се проявява като фактор, обуславящ необходимостта от дългово финансиране, поясняват от органа.

В допълнение наличните средства във Фискалния резерв също са намалели значително спрямо предкризисното ниво, припомнят от съвета.

„Предвид всички гореизброени обстоятелства при евентуална актуализация на държавния бюджет за 2021 г. следва да се акцентира върху анализа на динамиката на дълга и неговата устойчивост“, пише в доклада.

Липсата на актуални данни и прогнози

От Фискалния съвет по елегантен начин напомнят, че в момента отново се говори за актуализация на бюджета, без да има актуална макроикономическа оценка и бюджетна прогноза. Въпреки че в Конвергентната програма данните изобилстват, те все пак са комбинация от „миналогодишни пожелания и сегашни оценки за някои части от разчетите“, както ги определи във Facebook профила си членът на съвета и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов.

„Фискалният съвет счита, че въпреки високата степен на несигурност, с оглед спазването на бюджетната процедура и информационното осигуряване на потребителите на макроикономически и фискални данни е необходимо правителството да разработва и публикува стратегическите прогнозни документи. В допълнение, следва данните да бъдат представяни систематично и консистентно, без да се получава разминаване между разглежданите периоди. Фискалният съвет е на мнение, че на следващите етапи на планиране следва да бъде предоставена по-подробна информация за макроикономическите и фискалните ефекти от Плана за възстановяване и устойчивост. Такъв подход би позволил и сравнение между отделните му версии не само по отношение на политики, но за конкретни измерими показатели“, пише в заключението на съвета.

БВП

Към настоящия етап очакванията на експертите за растежа на БВП на България изглеждат песимистични.

Те обясняват, че в Конвергентната програма показателите са представени предимно като дял от БВП, а не са включени абсолютните стойности на прогнозните параметри. Пример в това отношение е и очакваната номинална стойност на БВП за 2021 г., която също не е представена в програмата. Тъй като оценката на фискалните параметри е невъзможна без неговия размер, Фискалният съвет прилага допускане за приблизителна стойност от 124,5 млрд. лв. Тя е изчислена при номинален размер на БВП за 2020 от 118,6 млрд. лв. и заложен номинален растеж в рамките на 5%.

Фискалният съвет счита, че е необходим преглед и при необходимост – ревизия на прогнозата.

„Останалите прогнозни макроикономически параметри са консистентни и съответстват на очакванията на водещите световни организации. Необходимо е обаче да се представи по-разширен сценарий при вероятна следваща епидемична вълна през есента, доколкото настоящите темпове на ваксинация в България не са особено ускорени“, пише в доклада.

В настоящата Конвергентна програма МФ залага очаквания за реален растеж от 2,7% през 2021 г., които изглеждат по-скоро песимистични, се посочва в документа.

Експертите обръщат внимание, че динамиката при косвените данъци не съответства на първоначалните прогнози.

Очакванията за спад се свързваха, от една страна, с по-ниско потребление, а от друга – с намалената ДДС ставка за определени стоки. Тази година обаче може да се очаква повишение при косвените данъци. В такава посока е влиянието на възстановяването на потреблението, повишаването на цените на суровините, а съответно – и на крайните цени. Увеличаването на цената на петрола например се очаква да има отражение както върху приходите от ДДС, така и върху тези от акцизи.

Според фискалния съвет и през 2021 г. част от мерките на правителството ще имат краткосрочен положителен ефект върху приходите от преки данъци. Добавката от 1000 лв. за работещите на „първа линия“ здравни работници ще повиши осигурителните вноски. Тя обаче е свързана с осъществяването на публични разходи, а в дългосрочен план повишаването на осигурителния доход води и до повишаване на разходите за пенсии. Дългосрочните политики също имат подобен ефект по отношение повишаване на осигурителните вноски. Сред тях е значителното увеличаване на възнагражденията в публичния сектор. А също и повишаването на минималната работна заплата и на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се до 650 лв. от началото на 2021 г.

Оценката на фискалната позиция показва, че намеренията са за провеждане на антициклична политика през 2021 г.

„Но освен посоката важно значение има и интензитетът на фискалната политика. Фискалният съвет препоръчва да се преоцени рязкото преориентиране към неутрална фискална позиция от 2022 г. В допълнение, съветът счита, че следва да се използват пълноценно и възможностите по Плана за възстановяване и устойчивост за насърчаване на икономическия растеж с краткосрочен приоритет“, пише още в становището.