Не е необходимо да светваме червената лампа за тежка ситуация в бюджета. Няма драма с разчетите. Това заяви пред БНР Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ).
Коментарът му е по повод обявеното от финансовия министър Асен Василев очакване за преизпълнение на приходите в хазната с до 1,5 млрд. лв. Бюджетът е планиран с около 5 млрд. лв. дефицит и това, което служебният финансов министър казва, е, че ще бъдем малко по-добре от тези 5 милиарда минус, обясни икономистът.
По думите му към края на май приходите все още стоят добре. Най-добре се представя подоходното облагане – събираемостта на плоския данък е изключително добра, тъй като е нисък налог и всички плащат по малко, поясни Петър Ганев. Той обаче припомни, че инициативата на Националната агенция за приходите (НАП) да търси касови наличности и да бъде активна „сме я виждали и в предишни години“.
Икономистът посочи, че ситуацията в момента позволява да се мисли за преизчисляване на пенсиите.
„Вече повече от половин година с тези 50 лева, които се дават допълнително към пенсиите, малко или много променихме пенсионния модел, но не чрез налагане на нова визия, а чрез ежемесечно отпускане на допълнителни 50 лева, които са за всички, което най-вероятно не е най-ефективният начин. Тоест той е скъп, а ефектът не е насочен към тези, които имат най-голяма нужда и малко се разпилява, но пък и хората свикнаха. Много трудно можеш да ги вземеш тези 50 лева и да кажеш – ами, те бяха само защото беше криза“, каза Петър Ганев.
Според него моделът за премахването на допълнителните 50 лева минава през по-сериозна промяна в пенсиите и отчитане на новата реалност.
Припомняме, че миналата седмица финансовият министър заяви, че служебното правителство търси варианти за преизчисляване на пенсиите, като до момента се обсъждат два варианта. Като потенциално решение се разглежда преизчисляване на парите на хората, които са се пенсионирали до 2018 г. или вдигане на тежестта на стажа до 1,3 пункта от общата формула. Според МФ това ще позволи увеличение на пенсиите с до 10%, но пък служебното правителство иска да запази за постоянно и 50-те лв., които се раздават допълнително. Частично финансиране на реформата ще бъде осигурено въпросните 1,5 млрд. лв., пресмятат от финансовото министерство.
Относно пренебрежимо ниските приходи, които държавата реализира от концесии, Петър Ганев посочи, че концесионните такси на фона на другите приходи – ДДС, акцизи, подоходно, корпоративно облагане, не играят драматична роля в бюджета. „Това е тежка тема за нормален кабинет, който може да я развива в продължение на години“, каза икономистът.
„От бюджетна гледна точка, дори да имаме удвояване на приходите там, тази промяна ще бъде по-малка от обичайната годишна промяна в приходите от ДДС. Има други, много по-големи приходоизточници. Да, тази тема е интересна, но тя е по-скоро интересна като политика – какво трябва да бъде концесионното плащане в една или друга сфера, а от бюджетна гледна точка концесионните приходи са примерно десета точка или единадесета, дори не са в първите три“, добави Петър Ганев.