Финансовото министерство очаква до 1 млрд. лв. допълнителни приходи в хазната*

Очаква се засилените мерки за събирате на данъци до края на годината да доведат до събирането на допълнително между 0,5 и 1 млрд. лв. Това обяви финансовият министър Асен Василев по време на първия обществен дебат, посветен на управлението на държавните разходи. В дискусията участват институционални и неправителствени представители на секторите с най-висок дял от разходите в бюджета – администрация, образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, пенсионно осигуряване. Също така участие в дебата взеха икономисти и представители на национално представените работодателските организации.

Целта на срещата е да се дадат идеи за повишаване на ефективността и оптимизиране на държавните разходи при запознаване на бюджетната рамка.

От информацията стана ясно, че около 50% от бюджетните приходи се реализират в София, а 32% от постъпленията са от големи данъкоплатци.

Фокус в повишаване на постъпленията в бюджета ще има върху концесиите и продажбите на имотите с отпаднала функционалност. Според финансовия министър приходите от концесии са само 145 млн. лв., което според Василев е много малко. Тук се включват приходи от концесии, природни богатства, природни паркове, плажове, летища и т.н., уточни той. Вече се работи с Министерство на енергетиката да се увеличат концесионните плащания, стана ясно още от срещата.

“Опитваме да съберем информация за имотите които държавата е продала, част от информацията е доста притеснителна, има имоти във Варна, Балчик, Росенец, които са продадени на по-ниски от пазарните цени. Трябва по-голям контрол”, каза Василев.

Относно разходите финансовият министър предупреди, че следваща вълна на коронавируса почти сигурно ще има, като се очаква тя да бъде по-силна от предишните, тъй като „Делта“ вариантът е с почти 60% по-заразен. „Ето защо е важно тази вълна да се бюджетира отсега. Работим по това на база допълнителни приходи да бъде преструктуриран бюджетът така, че да се изчистят натрупаните към момента разходи по Covid-мерките“, каза Асен Василев.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) призоваха да бъде повишен делът на разходите като част БВП. Според Министерството на финансите страната ни има сравнително ниско ниво на бюджетните харчове спрямо произведените от икономиката стоки и услуги – 43%, при средно за ЕС 53%. Приходите вървят в порядъка около 40% от БВП при средно за ЕС 47%.

3,4 млрд. лв. е похарчила държавата за антикризисни мерки, свързани с икономическата криза, предизвикана от коронавируса. Най-голямо перо по тази линия е мярката 60/40, следват добавките от 50 лв. към пенсиите и допълнителните 1000 лева върху заплатите на медицинските служители, работещи на първа линия.

От презентацията на Василев стана ясно, че България е с по-нисък дял разходи за пенсионери от БВП (8%) спрямо средното за ЕС (11%). През миналата година 59% от българските пенсионери (1,246 млн. души) са с пенсия под прага на бедността от 363 лв.

За периода януари-април 2021 г. 43% от пенсионерите са под прага на бедността. Средната пенсия на пенсионер през  2020 г. е 437 лв. на месец.

От думите на Асен Василев стана ясно, че в периода 2016 г. до 2020 г. разходите за персонал в бюджета се увеличават общо с 59%. Всяка година разходите за персонал растат средно с по 12 на сто. Представителите на бизнес, които присъстваха на срещата, изразиха недоумението си от повишението, след като през последните години много от услугите на държавната администрация са дигитализирани. Финансовият министър обясни, че в сметките не влизат разходите за 2021 г., тъй като все още не са ясни те за всички пера.

За 2020 г. от държавния бюджет са дадени 11,4 млрд. лв. за издръжка, като основното перо по тази линия са заплатите, като в тях се включват и допълнителни възнаграждения за 7,562 млрд. лв. На второ място са разходите за осигуровки на държавните служители - 2,524 млрд. лв. и другите им възнаграждения - 1,285 млрд. лв.

Най-високи месечни заплати получават служителите на Конституционния съд - 6300 лв. на месец, следват служителите в ЦИК - с 4331 лева и тези на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства  - с 3933 лева. Министерството на отбраната не е включено в тези данни, защото щатните бройки там са класифицирана информация.

Според презентацията на Василев общините, Министерството на вътрешните работи и Министерство на отбраната имат най-големи разходи за персонал (6,7 млрд. лв. или около 60% от общия разход).

След края на обществения дебат, на брифинг за медиите, Василев коментира, че служебното правителство планира да подготви актуализация на бюджета, която да бъде внесена в следващия парламент.

„В момента това, което виждаме, е изпреварващо изпълнение на приходите, вследствие на по-добрата икономическа ситуация и на действията на НАП по събираемостта”, уточни министърът.

Той обясни, че в разходната част на бюджета могат да бъдат заложени допълнителни разходи, без това да наруши дефицита и да се стигне до вземане на допълнителен дълг.

„Трябва да се проследи ефективността на харча. Там, където се харчат пари неефективно - да започнат да се харчат ефективно. Също така трябва да се повиши събираемостта. Това са безспорни мерки”, каза още Василев.

Той отново обяви, че има „проблемни разходи“ в бюджета и за пример даде похарчените пари за магистрала „Хемус”.

*Информацията е актуализирана към 17.45 ч.