От началото на годината до края на април българите, които работят зад граница, са изпратили на близките си в страната едва 53,9 млн. евро. За сравнение, за първите 4 месеца на миналата година преводите са били за 251,9 млн. евро, или близо 5 пъти повече, показват данни на БНБ.
Конкретно през април гатсербайтерите са пратили едва 14,2 млн. евро, точно толкова, колкото и през четвъртия месец от 2020 г., когато много икономики по света бяха блокирани от ограничения заради пандемията. За да покажем още по-нагледно как разпространението на коронавируса буквално стопи емигрантските парични потоци, само ще припомним, че през април 2019 г. сумата на парите, изпратени в България, е била 107,3 млн. евро.
Данните за април показват, че едва ли през тази година можем да очакваме възстановяване до предкризисните нива.
Само за първото тримесечие на 2021 г. емигрантските пари се свиха с 83% спрямо същия период на 2020 г. Намалението през април на месечна база е малко над 78%.
Справка в архивите показва, че дори избухването на финансовата криза, предизвикана от срива на Lehman Brothers през 2008 г., не води до такова намаление на трансферите от работещите зад граница. Нещо повече – до миналата година тенденцията бе към трайно и непрекъснато увеличение.
Многократно сме писали, че проблемът със спада на паричните преводи от чужбина е, че за разлика от преките чуждестранни инвестиции в страната, парите от гастербайтерите отиват директно в потреблението.
Важно е да припомним също, че тази статистика (за паричните потоци от емигрантите) не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ, тъй като тук не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро.