"Първо изчезнаха авансовите депозити, последваха ги т. нар. нарастващи депозити. В по-голямата си част към настоящия момент преобладават стандартни срочни депозити. Това, успоредно с 0,08% средно ефективна годишна лихва по последни данни на Българска народна банка и таксите при някои банки за откриване на депозити от началото на годината, все още не създава нужния стимул хората да се насочат към алтернативни продукти“, коментира тя.
Според финансовия анализатор, вече може да се говори за тенденция повече банки да преустановяват предлагането на срочни депозити. Като алтернатива на клиентите се предлага конкретен спестовен план или спестовни сметки, но това поведение на банките не се приема добре от клиентите и се среща неразбиране за действията на финансовите институции.
„Банките правят това, защото според наредба на БНБ те са длъжни да плащат отрицателна лихва от 0,7% върху размера на резервите си. Вместо да се стигне до отрицателна лихва и прехвърлянето на тази разходна част върху клиентите, банките предпочитат да престанат с тези продукти“, обясни Николова и добави, че това едва ли ще се отрази на имиджа и доверието в банките.
Според паричната статистика на БНБ за месец април има годишен ръст от 12% на спестявания от граждани и домакинства в банковата система.
„Кризата от коронавируса засили консервативните настроения в гражданите и увеличи спестяванията, но това показва, че доверието в банковата система се запазва високо“, посочи финансовият анализатор. Тя обаче предупреди, че отрицателните лихви по депозитите крият рискове за стабилността на банките.
Към края на април депозитите на неправителствения сектор са 95,573 млрд. лв., или близо 76% от брутния вътрешен продукт. Депозитите на домакинствата са 63,465 млрд. лв.
„Други мотиви за избора на депозитни сметки са не добро познаване на начина как функционират финансовите пазари като алтернатива на банковия депозит“, смята Николова.
Тя предлага да се направи национална кампания за запознаване на хората с ползите от тях, за да се преодолее недоверието към тях и непознаването на дейността на инвестиционните посредници.
Като алтернативи на депозитите Десислава Николова посочи взаимните фондове в България.
„При подобни колективни инвестиционни схеми доходността при най добре представителите се варива между 3% и 4%, което е в пъти повече от депозитите“, информира финансовият анализатор.
Николова е на мнение, че поне в средносрочен план, ситуацията с ниските и отрицателни лихвени проценти ще се запази.
Кои са най-предпочитаните инструменти за инвестиции от управляващите дружества и къде попадат облигациите сред тях? Ще се увеличават ли таксите за съхранение по срочните депозити? Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.
09:07 | 12.09.22 г.