Малко под 40 млн. евро са изпратили работещите извън страната български граждани на близките си у нас за първите три месеца от годината. За сравнение, за същия период на 2020 г. парите са били близо 238 млн. евро, или с близо 83% повече. Това показва проверка на Investor.bg в информационните масиви на БНБ.
Конкретно за март 2021 г. гастербайтерите са изпратили на близките си 14,9 млн. евро спрямо 39,6 млн. евро година по-рано, което е спад от 62,5%.
За сравнение, за цялата пандемична 2020 г. работещите извън страната български граждани са изпратили на близките си тук едва 339,4 млн. евро. Това е с 879,4 млн. евро (72%) по-малко от преводите за 2019 г., когато в страната са дошли 1,219 млрд. евро от гастербайтерите.
Реално март месец беше първият месец от миналата година, в който парите от работещите зад граница започнаха да намаляват. От данните на БНБ се вижда още, че намалението е драстично през всички месеци от 2020 година след януари и февруари, когато преводите са на традиционните си нива от около 90-98 млн. евро.
Следващите данни за април 2021 г. ще бъдат особено показателни за това реално как се справят работещите зад граница българи по време на кризата.
Справка в архивите показва, че дори избухването на финансовата криза, предизвикана от срива на Lehman Brothers през 2008 г., не води до такова намаление на трансферите от работещите зад граница. Нещо повече – до миналата година тенденцията бе към трайно и непрекъснато увеличение.
Преди няколко дни Световната банка публикува данни, според които България е страната с най-силен спад на емигрантските преводи за периода от април до декември 2020 г. заради пандемията от общо 37 изследвани държави – всичките от групата с ниски и средни доходи. На второ място по спад на емигрантските преводи е Боливия, на трето е Нигерия.
Статистиката на Световната банка показва още, че преводите от Турция до България са най-скъпи и дори поскъпват още повече през последното тримесечие на 2020 г. на фона на повсеместен спад на разходите за парични трансфери. Средната такса надвишава 12%.
Паричните преводи от Великобритания до България са на четвърто място по най-висока такса, но поевтиняват през последните три месеца на миналата година и достигат от средно около 10% до 8%.
Вече много пъти писахме, че зависимостта на България от емигранските трансфери е огромна и тези преводи съвсем спокойно могат да минат в графата „най-голям чуждестранен инвеститор в страната“.
Проблемът е, че за разлика от преките чуждестранни инвестиции в страната, парите от гастербайтерите отиват директно в потреблението. Потокът на влезлите в България преки чуждестранни инвестиции за януари – март 2021 г. е отрицателен в размер на 27,8 млн. евро, като намалява с 368,8 млн. евро спрямо същия период на миналата година. Така обемът на инвестициите се свива със 108,1% на годишна база, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
В същото време българската икономика се е свила с 1,8% през първото тримесечие на 2021 г. спрямо същия период на миналата година. Това е четвърти пореден спад, но също така и най-слаб от началото на пандемията, което показва, че икономиката започва да се възстановява към нивото си отпреди кризата. На тримесечна база обаче (спрямо периода октомври-декември 2020 г.) има ръст от 2,5%, което се дължи на повишение при износа на стоки и услуги с 6,5% и на крайното потребление с 1,6%, показват експресни данни на Националния статистически институт.
Трудно може да се предположи дали емигрантските парични потоци ще се възстановят. Перспективите са несигурни предвид динамиката на пандемията и въпреки напредъка на ваксинационните кампании в повечето приемащи страни с високи доходи. Според прогнозите на Световната банка с глобалния растеж, който се очаква да се възстанови допълнително през 2021 и 2022 г., би трябвало потоците от парични преводи към страните с ниски и средни доходи да се увеличат с 2,6% до 553 млрд. долара през 2021 г., но дори това зависи от твърде много фактори.
18:54 | 13.09.22 г.