Оценката за текущата икономическа ситуация на финансовите посредници се подобрява, при отчитане на ефектите от пандемията. Това преобладава в мненията на експерти от управляващи дружества и пенсионно-осигурителни компании, с които те правят оценки и изразяват очаквания по време на глобалната пандемия COVID 19. Резултатите от анкетите са отразени в най-новото издание на тримесечния бюлетин на Министерството на финансите „Финансов сектор: оценки и очаквания".
Икономически растеж
Оценката на финансовите посредници за текущата икономическа ситуация през третото тримесечие на 2020 г. се подобрява в сравнение с периода април-юни. Повишение на балансовите оценки е налице при всички групи посредници, като инвестиционните посредници са най-оптимистично настроени.
Мненията на управляващите дружества и пенсионните осигурителни компании са поравно разпределени между задоволителна и незадоволителна оценка. Вероятно по-високата оценка на анкетираните се дължи на по-малкия спад на икономиката през първото полугодие спрямо консенсусните очаквания, след като краткосрочните бизнес индикатори имаха разнопосочно развитие.
В същото време, сезонно изгладените данни за реалния растеж на икономиката в еврозоната и ЕС за третото тримесечие спрямо предходното показват увеличение с 12,5% и 11,5%, а спадовете спрямо третото тримесечие на 2019 г. са съответно 4,3% и 4,2%.
На въпрос "Какви са очакванията за годишния темп на икономически растеж през четвъртото тримесечие", повечето от финансовите посредници очакват по-висок икономически растеж в сравнение с третото тримесечие.
Общата балансова оценка е малко по-висока от предходното издание на финансовото министерство, като повечето от анкетираните запазват мнението си за забавяне на спада.
От финансовото министерство припомнят, че през август, септември и октомври показателят за бизнес климата последователно леко се подобряваше въпреки растящите опасения от нова вълна на пандемията и риск от налагането на ограничителни мерки в редица страни и в България.
В същото време консенсусните прогнози на международни институции като МВФ, ОИСР и Европейската коомисия също показват очаквания за относително по-малък спад на българската икономика спрямо останалите държави от ЕС и други ключови икономики.
Инфлация
Прогнозите на финансовите посредници за последните три месеца на тази година предвиждат леко повишение на инфлацията, като консолидираният резултат се повишава спрямо очакването за третото тримесечие, което беше по-близо до неутралното.
Годишният темп на инфлация прекъсна започналата от началото на годината тенденция на понижение и през август, септември и октомври се задържа без промяна, на ниво от 0,6%.
Заетост
Анкетираните понижават очакванията си за годишното изменение на заетостта през последното тримесечие на тази година и прогнозират леко понижение. В предходното издание отговорите бяха по-оптимистични, като балансовата оценка беше близо до неутралната.
Тенденцията към намаление на броя на безработните лица след края на извънредното положение се запази до края на септември. Въпреки че тогава равнището на безработица се понижи до 6,9% при 7,2% през септември, задълбочаването на пандемията и евентуални нови ограничителни мерки вероятно са повлияли на преценката на финансовите посредници.
Очаквания за ОЛП
Неутрално очакване по отношение на динамиката на основния лихвен процент (ОЛП) до края на годината имат финансовите посредници, като понижение предполагат единствено инвестиционните посредници.
Средномесечните стойности на индекса Леония плюс, който определя и ОЛП, остават без значителна промяна от април до октомври, на стойност от -0,68%. Търговията протича при съществено по-ниски обеми от началото на пандемията.
Същевременно темпът на нарастване на кредитите за частния сектор продължава да се забавя при стабилен темп на нарастване на депозитите, което допълнително засилва, при равни други условия, ликвидността на банките.
Валутен курс
Участниците в анкетата прогнозират запазване на нивото на валутния курс на лева/еврото спрямо щатския долар до края на годината. Въпреки близкия до нула консолидиран резултат, мненията са разделени основно между слабо поскъпване и слабо поевтиняване на лева спрямо долара.
Валутата на САЩ загуби позиции през третото тримесечие (през юли). До началото на ноември валутният курс се колебаеше в широки граници без ясна посока, повлиян от развитието на пандемията от COVID-19, от макроикономически данни, от формиращи се очаквания по отношение на реакцията на Федералния резерв и Европейската централна банка, както и от спекулации относно изборите за президент в САЩ.
Динамика на борсовите индекси
Очакванията за динамиката на индексите на Българската фондова борса през четвъртото тримесечие са предимно за запазване на техните нива спрямо края на третото. Общо преобладават неутралните отговори. При групите посредници банките и инвестиционните посредници са оптимисти, докато управляващите дружества и пенсионните осигурителни компании очакват по-скоро понижения.
05:36 | 13.09.22 г.