България запазва независимост по въпроса с разпределението на банкови дивиденти

От Стоян Панчев*

На свое заседание тази седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) практически разреши на банките отново да изплащат дивиденти. Вярно, бяха поставени определени условия, за да може дадена кредитна институция да го прави. Но фактът си е факт – вече я няма пълната забрана, която ЕЦБ беше приела на 27 март т.г.  в началото на проблемите с Covid-19. На масата са 30 млрд. евро, за които според Financial Times банките усилено са лобирали да бъдат пуснати към техните акционери. ЕЦБ очевидно се е поддала на специалните интереси - въпреки че един от аргументите за влизане на България в Банковия съюз беше точно, че такива неща няма как да се случват. Франкфурт трябваше да бъде недостъпен за лобиране.

Този лежерен ход се случва само дни, след като същата ЕЦБ удължи програмата си за покупка на активи във връзка с пандемията (т.нар. PEPP) най-малко до март 2022 г. Тогава стана ясно, че централната банка не еврозоната очаква трудностите в икономиката да продължат през цялата 2021 г. и след нея. Също така преди седмица Европейският банков орган реши да удължи срока на мораториумите за плащания по банкови кредити. Основният аргумент беше, че очакват продължителни сътресения в икономиката от новата вълна на заразата и негативните икономически ефекти. Действията на ЕЦБ влизат в своеобразно регулаторно противоречие. С оглед на очакваните проблеми в стопанската конюнктура и на мораториума върху кредитите,  логичният ход е печалбите да се капитализират, за да са готови банките да посрещнат натиска от необслужваните кредити. Вместо това за пореден път се създава ситуация на морален риск, при която посланието е - печалбите са частни, докато загубите публични. Допълнителна причина за  капитализирането на печалбите е, че това би осигурило ресурс и за онези сектори на икономиката, които не са засегнати от кризата и ще търсят кредитиране за своите операции през 2021 г. Казусът е важен и за България. Да припомним, че в началото на пандемията БНБ въведе категорична забрана за това банките да разпределят дивиденти – част от обявения тогава пакет от 9,3 млрд. лв. А неотдавна управителят Димитър Радев и подуправителят Калин Христов заявиха в свои изказвания, че ще запазят ограничението.  Правото на БНБ да ограничава разпределяне на дивиденти от банките е последният запазен суверенитет на България в областта на банковия надзор. Става въпрос за част от т.нар. макропруденциални правомощия, свързани със защита на банковата система като цяло. Тези права националният орган запазва въпреки решението на политиците да вкарат България в Банковия съюз, отказвайки се доброволно от национална отговорност и суверенитет в тази сфера. Очевидно, в случая, подходът на нашия регулатор отчита по-добре обстоятелствата и не е подвластен на специални влияния, за разлика от този на еврозоната във Франкфурт.

Сумата, за която става въпрос в случая, е почти 2,5 млрд. лв., които ще останат в нашата икономика в следствие на позицията на БНБ. Тя се формира от печалбата в банковия ни сектор за 2019 г. и 2020 г. (1675 милиона лева отчетени за 2019 г. и 796 милиона лева до октомври 2020 г. по данни на БНБ). Дано да видим запазване и поддържане на този подход от страна на българските централни банкери, защото акционерите могат да почакат. Няма и нужда да прехвърлят рисковете на своя бизнес върху останалата част от обществото.

Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съ-основател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски"