Калин Христов: Задлъжнялостта няма да е пречка пред възстановяването на икономиката

Трудно е да се прогнозира, че 2021 г. ще бъде година на бързо възстановяване. Днес сме на етап, в който фактически всички европейски страни имат втора вълна и ограничения на икономическата активност. Регистрирането на ваксини принципно дава надежда, че вирусът може да бъде поставен под контрол и оттам – че може да се избегнат допълнителни ограничения на икономиката, коментира Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Емисионно“, пред Осмата годишна конференция „Банките и бизнесът“.

Той обаче отбелязва, че има много неизвестни около идеята за широкомащабна ваксинация на населението. „Затова е трудно ваксините да ни дадат основа да прогнозираме траектория на бързо възстановяване“, посочва банкерът.

Калин Христов напомни за дълбоките структурни проблеми в европейските икономики, както и за високата задлъжнялост на правителствата, която „през настоящата година се увеличава“.

Той предупреждава, че тези структурни проблеми вероятно ще се задълбочават и в средносрочен план ще продължат да ограничават икономическото възстановяване.

„В резултат от пандемията ще имаме и сектори в икономиката, които структурно и дългосрочно ще бъдат засегнати. Това са секторите, свързани с пътувания или предоставяне на услуги на хора в близки пространства и изискващи близък контакт. Вероятно в тези сектори възстановяването ще става по-бавно и в непълна степен, предвид промяната в потребителските нагласи“, посочва банкерът.

Публичния дълг

Подуправителят на БНБ смята, че България още остане с ниска задлъжнялост, независимо от високия бюджетен дефицит и очаква през тази и следващата година той да може да се финансира относително евтино.

„Така че специално задлъжнялостта на правителството няма да е пречка пред бъдещо възстановяване на българската икономика", убеден е Калин Христов.

Банките vs лошите заеми

В анализа си банкерът потвърди, че в банковия сектор ще растат необслужваните кредити.

„С оглед на високото ниво на капитализация и ликвидност, банковата система ще може да поеме този натиск и ще запази възможността си да кредитира секторите, в които ще има търсене“, убеден е той.

Калин Христов засегна и темата за въвеждането на новите ограничителни мерки в България през последните дни в контекста на компенсиращи икономически политики.

По думите му мораториумите върху плащанията по банкови заеми принципно не носят големи ефекти, тъй като са „ефективни само като временни мерки“.

„Дългосрочното отлагане на обслужването на кредити не може да бъде инструмент на надзорна политика, тъй като вече имаме пред себе си перманентно засегнати сектори от икономиката. Такива сектори дългосрочно ще имат проблем с платежоспособността и не става дума за ликвидни проблеми, които да се решават чрез отлагане на кредитни плащания“, потвърди банкерът и допълни, че според него тези периоди няма да се удължават много дълго.

Надзор и мерки

Анализ на Българската народна банка показва, че водената от нея политика с предприетите мерки от март 2020 г. са навременни.

„Те доведоха до запазване на висока капитализация и ликвидност в банковата система. Предвид продължаващата несигурност и неяснота пред икономиката, със съответните рискове за банките, нашите мерки ще останат и през следващата година“, съобщи Христов.

По думите му в тези мерки ще има нови регулации.

„Ще отбележа една – в областта на минималните изисквания за собствен капитал и приемливи задължения. Досега тези наши изисквания към банките бяха индикативни. От 2021 г. БНБ постепенно ще започне да въвежда задължителни минимални изисквания с преходни периоди, които разбира се ще бъдат достатъчно дълги, до 2024 г., така че това да не оказва съществен натиск върху банковата система“, заявява подуправителят на БНБ.