Печалбата на българската банкова система към 31 октомври е 796 млн. лева, което е с 42,9% (598 млн. лева) по-малко в сравнение с десетте месеца на миналата година, показва банковата статистика. Спадът се дължи на извънредната ситуация заради коронавируса при по-слаба икономическа активност.
Централната банка отчита, че нетният лихвен доход е по-нисък с 5,3% (123 млн. лв.), а разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, възлизат на 691 млн. лева за първите десет месеца на тази година (при 385 млн. лева година по-рано).
През октомври активите на банковата система остават на обща стойност от 119,2 млрд. лева, като отчитат намаление с 38 млн. лв. (0,03%) на месечна база. В структурата им позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане намалява с 2,9 млрд. лева (12,1%) поради спада на паричните салда в централни банки и възлиза на 17,6% от общите активи (при 20% през септември).
Делът на кредитите и авансите в балансовото число в края на октомври е 62,9%, а на портфейлите с ценни книжа – 14,8% (при съответно 60,4% и 14,9% през септември). Отношението на ликвидно покритие към 31 октомври възлиза на 283,9% (при 268,7% в края на септември).
Ликвидният буфер e 30,2 млрд. лева, при 32,4 млрд. лева към 30 септември), а нетните изходящи ликвидни потоци са в размер на 10,6 млрд. лева (12 млрд. лв. в края на септември).
В централната банка изчисляват, че брутните кредити и аванси през октомври се увеличават с 3 млрд. лева (3,9%) до 78,7 млрд. лв. Основен принос имат вземанията от кредитни институции, които нарастват с 2,2 млрд. лева (29,4%) до 9,6 млрд. лева.
Брутният кредитен портфейл нараства със 778 млн. лв. (1,1%) до 69,1 млрд. лв., като най-голямо увеличение отчитат кредитите за нефинансови предприятия (с 661 млн. лв., 1,8%).
Заемите за домакинства се увеличават със 194 млн. лв. (0,8%), докато тези за държавно управление и други финансови предприятия намаляват съответно с 60 млн. лв. (5,5%) и 18 млн. лв. (0,4%).
Спестяванията в банковата система нарастват с 33 млн. лв. (0,03%) през октомври до 101,2 млрд. лева.
Депозитите на домакинствата се увеличават с 630 млн. лв. (1,1%), а тези на другите финансови предприятия – с 261 млн. лв. (7,8%).
Спад с 504 млн. лв. (11,1%) е отчетен при спестяванията на кредитните институции, докато ресурсът от фирмите и от сектор „Държавно управление“ намалява съответно с 289 млн. лв. (0,9%) и 64 млн. лв. (2,4%).
Собственият капитал в баланса на банковата система възлиза на 15,2 млрд. лева в края на октомври, като се увеличава със 101 млн. лева (0,7%) спрямо септември главно под влияние на растежа на печалбата. На тримесечна база регулаторният капитал на банковата система нараства с 213 млн. лв. (1,5%) до 14,7 млрд. лв. към края на септември. Общият размер на рисковите експозиции се увеличава с 1,5 млрд. лв. (2,4%) спрямо юни, с основен принос на експозициите за кредитен риск по стандартизиран подход, и възлиза на 64,3 млрд. лева.
От БНБ съобщават, че към края на септември съотношенията на базовия собствен капитал от първи ред, на капитала от първи ред и на общата капиталова адекватност са съответно 21,9%, 22,3% и 22,9% (при 22,1%, 22,5% и 23,1% към края на юни).
По Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции, към 31 октомври 2020 г. са отчетени общо 106 726 подадени искания с брутна балансова стойност на задълженията 9,521 млрд. лева, и одобрени общо 88 448 броя с общ брутен размер 8,534 млрд. лв.
Предприятията са внесли 13 237 искания за 7,534 млрд. лв., от които одобрените към края на октомври са 11 934 броя за 6,779 млрд. лв.
Домакинствата са подали 93 489 броя искания за отсрочване на задължения на стойност 1,987 млрд. лв., от които одобрените към края на октомври са 76 514 броя за 1,755 млрд. лв.
Спрямо 30 септември 2020 г. общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства е намалял с 18 033, а брутният размер на одобрените задължения, обект на частния мораториум, спада с 489 млн. лева.
18:17 | 13.09.22 г.