Критерият за степента на конвергенция в България остава най-нисък в ЦИЕ

Дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция в България се понижава до 0,2% в края на септември от 0,68%, колкото беше към 30 юни. Нивото на критерия за икономическо сближаване продължава да е най-ниското за държавите от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които са извън еврозоната, но са членки на ЕС. Това отчита в изданието си „Икономиката и банковият сектор на България през третото тримесечие на 2020 г.“ Асоциацията на банките в България.

За сравнение, в края на септември процентът в Румъния е 3,49%, в Полша – 1,35%, в Унгария е 2,39%, в Хърватия – 0,79%, а в Чехия – 0,98%.

В банковата публикация с акцент върху макроикономическите показатели се посочва, че очакванията за спад на българската икономика ще са в границите между -5,5% и -3% през 2020 г., а очакванията са за ръст с между 2,5% и 4,1% догодина. Прогнозите са базирани на изчисления на различни национални и международни финансови организации и институции.

В своето тримесечно издание "Макроикономическа прогноза" Българска народна банка посочва, че фискалната политика се очаква да има силно изразено антициклично въздействие, като допринася положително за икономическата активност както чрез по-високия размер на разходите за правителствено потребление и инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата. В съответствие с допусканията за развитието на външната среда и за овладяване на пандемията през периода 2021-2022 г. централната банка очаква постепенно възстановяване на икономическата активност в страната.

Банкова система

В края на третото тримесечие на тази година активите на банковата система са в размер на 119,22 млрд. лв. и представляват 100,1% от прогнозния БВП. Нетната печалба на сектора е в размер на 186 млн. лв. (спад от 15,1% на тримесечна база). Анализът на експертите на банковата асоциация отчита, че влияние върху финансовия резултат оказват забавянето на кредитната активност, по-ниските приходи от такси и комисиони, ниските лихвени проценти, извършените разходи за обезценка, управлението на разходите за дейността и качеството на кредитния портфейл, както и някои еднократни ефекти.

Състоянието на икономиката продължава да е определящо за дейността на банковата система. БНБ очаква до края на тази година депозитите на неправителствения сектор в банковата система да продължат да нарастват със сравнително високи темпове. Според централната банка тази динамика ще се определя от продължаващото формиране на предпазни спестявания на икономическите агенти в условията на по-голяма несигурност за бъдещото развитие на макроикономическата среда и липсата на сигурна и нискорискова алтернатива на банковите депозити.

БНБ прогнозира значително забавяне на растежа на кредитирането за неправителствения сектор, вследствие на влошаването на макроикономическата среда и затягането на кредитните стандарти. През следващите две години очакванията са темпът на нарастване на заемите за фирмите и домакинствата постепенно да се ускори, но да остане значително по-нисък в сравнение с наблюдавания през 2019 г.

Към края на третото тримесечие обемът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни; без централни банки и кредитни институции) спада дo 3,723 млрд. лв. от 3,825 млрд. лв. тримесечие по-рано. Делът на необслужваните кредити средно за банковата система спада до 5,45% от 5,71%, колкото бе в края на юни 2020г., според изчисления на базата на данни от управление „Банков надзор“ на БНБ.

При фирмите делът се понижава до 6,33%, в сравнение с 6,48% към края на второто тримесечие на 2020 г. За същия период при жилищните кредити нивото намалява до 3,46% от 3,88%.

Делът на необслужваните потребителски кредити пада до 6,15% от 6,63% преди три месеца.

Към края на септември лошите фирмени кредити намаляват до 2,342 млрд. лв. от 2,362 млрд. лв. три месеца по-рано.

В сегмента на жилищните кредити се отбелязва спад до 461,9 млн. лв. от 504,9 млн. лв., в сравнение с предходното тримесечие, докато необслужваните потребителски кредити са в размер на 789,1 млн. лв., спрямо 833 млн. лв. тримесечие по-рано.

Инфлация

През третото тримесечие на тази година хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) забавя своя ръст до 0,6% на годишна база, спрямо отчетените 1,1% на годишна база през второто тримесечие. През септември инфлацията в България възлиза на 0,6% на годишна база, което е повече спрямо средното за ЕС (0,3%) и еврозоната (-0,3%). България е осма в ЕС по прираст на ХИПЦ през септември.

БНБ очаква годишната инфлация да се забави значително до 0,3% в края на 2020г., което отразява същественото понижение на международната цена на петрола в евро и забавянето на базисната инфлация под въздействие на свиването на частното потребление на годишна база.

Централната банка допуска нарастване на общата инфлация до 1,9% в края на 2021 г. главно поради очаквано нарастване на цената на петрола и постепенното ускоряване на базисната инфлация, след което през 2022 г. да се забави до 1,6%.

ЕК прогнозира забавяне на инфлацията в България до 1,2% в края на 2020 г. и ускоряване до 1,4% през 2021 г. и до 1,8% през 2022 г.

Пазар на труда

През септември безработицата в България, измерена като част от работната сила, нараства до 6,2% от 5,6% в края на второто тримесечие на тази година. Безработицата в страната е по-ниска от средната за ЕС, като България се нарежда на 13-то място сред държавите членки на ЕС с най-ниска безработица през септември и шеста сред страните от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Към 30 септември броят на безработните в България се повишава до 198 хил. души от 182 хил. души, колкото беше в края на второто тримесечие и спрямо 133 хил. души в края на третото тримесечие на 2019 г.

Данните показват, че делът на безработните младежи (под 25-годишна възраст) нараства до 18,3% в края на септември, в сравнение с 16,4% в края на второто тримесечие. Към 30 септември средното ниво за страните членки на ЕС е 17,1%, като най-голям е делът на безработните младежи в Испания, Гърция и Италия.