Още с намаляването на данък добавена стойност (ДДС) за хотелите през 2012 г. до 9% и загубата на данъчния неутралитет на държавата, исканията за диференцирани ставки на данъка за различни сектори зачестиха, пише в коментар икономистът Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ). Пандемията се оказа добър момент за успешен пазарлък и още няколко сектора получиха облагата от 9% ДДС - ресторанти, книги, бебешки стоки, фитнес услуги, общи туристически услуги.
В бюджета за 2021 г. се вижда, че намалението се отнася само за догодина, след което ставките вероятно отново ще бъдат 20% - колкото и за останалите стоки и услуги, допускат в ИПИ. Според бюджетната прогноза по-ниските ставки на ДДС ще доведат до намаление на приходите от косвени данъци през 2021 година. Очаква се те на нараснат с 4,4% вместо с 5,7% без диференциация.
Естествено, след разширяването на изключенията, веднага последваха искания на нови. В края на октомври премиерът Бойко Борисов обеща по-нисък ДДС и за доставката на храна от ресторантите за вкъщи, припомня още икономистът.
Диференцираният ДДС води до значително изкривяване на пазара и няма икономически аргументи за намаляване на ставката само за някои стоки и услуги. Сега за първи път намаляването на ДДС е насочено към конкретен сектор и субектите в него, а не към определена услуга и потребителите.
Няма да има намаление на приготвените (или неприготвени) храни изобщо, а на доставките за вкъщи от ресторантите. Това предизвика търговските вериги за хранителни стоки да настояват за намаляване на данъка и за храните от топлите витрини в супермаркетите.
"Ако досегашната логика на диференциация се спази, би трябвало да се уважи това искане и фокусът да е насочен към потребителите на конкретната стока или услуга, а не към ресторантите", пише Славова. Само че правителството очевидно иска да подпомогне точно ресторантите и използва намаляването на ДДС за някои сектори като антикризисна мярка.
Това ще доведе до още по-сериозни негативи за икономиката – изкривяване на стимулите, неясни ефекти, сложност за администриране, създаване на предпоставки за заобикаляне на закона и данъчни измами и предизвикване на чувството на несправедливост и несигурност на пазара.
Положителното в случая е разкриването на факта, че управляващите си дават сметка, че намаленият ДДС за някои стоки и услуги не води толкова до намаляване на цените за потребителите, колкото до увеличаване на маржа на печалбата за търговците.
В период, в който икономическият растеж, повишаването на заетостта и привличането на инвестиции са от ключово значение, по-добрият вариант би бил обща по-ниска единна ставка за цялата икономика, пише в заключение Зорница Славова.